Само през 2020 колекцията на библиотеката събира по рафтовете си 1572 нови български и чуждестранни книги чрез покупка, книгообмен или дарение. Притежателите на читателски карти са точно 19 313 – с 3000 повече от предходната година. 52% от тях се водят специалисти, а 37,3% – студенти, учащи се или пенсионери. Най-често преследват знание в областта на историята, обществените науки, литературата и филологията. Пандемията ограничава физическите посещения и никак не ни учудва впечатляващата онлайн активност през петте месеца локдаун.
Ако сте прекарали последните години в пещера, може и да не сте чули за благините на дигиталната ера. Целият свят изглежда на няколко клика разстояние, но напук на общоприетото схващане, не всичко плува в интернет. По-задълбоченото проучване неминуемо ни паркира в просторните коридори и масивните бюра на библиотеките – националната, регионалните, университетските или десетките при софийските читалища. Те самите също са в крак с времето – само за 2020 в Националната библиотека са дигитализирани 207 819 документа, редят се виртуални изложби (като Зад кулисите на „Под игото“), докато текат филми, презентации и виртуални събития.
Националната библиотека е лесна за обичане. Особено когато попаднем в музикалната читалня, кътчетата на Пенчо Славейков и Борис Христов, сред планините от стари вестници и специфичния им аромат. Магията ѝ може да ни прегръща всеки ден, стига да ѝ дадем шанс.
