Критичното мислене е едно от истински важните неща, на които да научим младите хора. Вярвате или не, то е умение, което използваме постоянно и тежи на онзи, който не го притежава.
В океана от всекидневни колебания критичното мислене е нашият спасителен пояс. Хвърлят го от
Фондация 42 под формата на проекта
Канал 4, в който 10 младежи с будни умове и широк кръгозор създават аудио и видео съдържание. Проектът се изпълнява с финансовата подкрепа на
Фонд Активни Граждани (
activecitizensfund.bg), а целта му е да подпомогне процеса по изграждането на умения за критично мислене сред младежите и да насърчи осъзнаването им като граждани с права и отговорности в обществото. Срещнахме двама (Чавдар Островски и Ана Вълева) от 10-имата активисти, ангажирани с
Канал 4, за да разберем колко е важно да ти пука за средата, в която живееш.
Ако някой реши да пише биографията ви, какво ще прочетем за този етап от живота ви?
Чочо: Ако трябва да оставя ключови думи на този някой, това със сигурност ще бъдат: театър (първата ми голяма любов), социална антропология (случайната среща с нея ме промени из основи) и дигитални комуникации (прагматичната част от ежедневието ми).
Ани: IT recruiter по професия, ПР по образование и защитник на околната среда по призвание. Доброволствам в Каритас София като ментор на търсещи работа бежанци, бягам (от проблемите си) в парка, чета книги и се бъхтя по планинските баири.
Каква точно е ролята ви в Канал 4?
Чочо: Създаваме подкаст и видео влогове, свързани с критичното мислене и активното гражданство. Всеки прави всичко, като идеята е да работим върху теми, които са ни интересни. Събрали сме се хора с разнородни интереси, от които можем да научим доста. Ето аз например отскоро съм на "ти" със zero waste тематиката благодарение на Ани.
Ани: Канал 4 е своеобразна турбина на младежкия граждански активизъм и изобщо на темите, които вълнуват младежта. Целта ни е да накараме съмишлениците си да се #заМислят над общественозначими теми, като #заСлушат подкаста и #заГледат видеата ни. Говорим си за политика, култура, екология, миграция, Европа, народопсихология и какво ли още не на достъпен език.
Как подбирате темите, които да поставите на дневен ред?
Чочо: Създаваме теми, които ни вълнуват. Когато тематиката е интересна за теб самия, знаеш, че разговорът ще се получи. Аз например се вълнувам от социалните теми, индивида, традиции, глобализация, национализъм, политика (донякъде). В последния ни епизод се включих в темата за традициите и съвременното общество. Направихме го под формата на дебат, разговорът пое в различни посоки, но се получи естествено. Има нещо вярно, че истината е някъде по средата. Защо човек да не чуе три гледни точки и да не поразсъждава върху тях?
Ани: В началото събрахме впечатленията на близки и приятели и се стараем да се фокусираме върху най-популярните области, но понякога записваме и епизоди, които като екип сме решили, че ще пробудят мисълта и ще подтикнат към действие слушателите. Например епизодът с личния разказ на бежанката от Афганистан Силсила не е най-популярна тема, но за мен е най-докосващият до момента.
Какво точно ще чуем в един подкаст и с какви мисли ще ни остави в главите?
Чочо: Ще чуете млади ентусиас-ти, чиято цел е да накарат други млади хора, вълнуващи се от темите, да помислят и да събудят активния гражданин в себе си. Вероятно звучи клиширано, но за мен най-високата оценка за едно общество е качествената общност, която реагира на ситуации, било то социални или политически недъзи, и работи по тяхното отстраняване.
Ани: През лични примери и истории, както и синтезираната мъдрост от житейския или професионален път на вдъхновяващи хора или на самите нас се стремим да достигнем до елементарни стъпки, за които слушателят да си каже "хей, това и аз мога да го направя" и да запомни именно онези примери, които би могъл да следва в ежедневието си.
Как разбирате, че сте запалили фитила на критичното мислене у някого?
Чочо: Това, което правим, е по-скоро процес и не е свързано толкова със запалване на фитил. Наблюдавам и съм приятно изненадан, че темата за (не)зависимите медии и свободата на словото е нещо, което вълнува моето обкръжение и разговорът с Илия Вълков е бил от полза. Краткият отговор на въпроса е, че даването на храна за размисъл е чудесна първа стъпка на това, с което сме се заели.
Ани: Последната положителна обратна връзка, която получих, беше, че споменаваме полезни, но простички неща, над които "човекът не се беше замислил" и "няма търпение да ги приложи". Точно този "Аха" момент търсим. Когато ти светне, че и ти можеш да си част от тази промяна, стига да поискаш.
Оптимисти ли сте?
Чочо: По-скоро реалист. Оптимизмът е хубаво нещо, но има едни сложни процеси, които нямат нужда от оптимизъм, който е повече емоционална настройка и по-малко действие. Представете си, че конструирате някакъв много сложен самолет ново поколение, едва ли оптимизмът ще ви помогне. Необходима е експертиза, предварителна оценка на риска и конкретни действия. Не знам дали примерът е достатъчно смислен, но вярвам, че при социалните промени важат същите правила.
Ани: Абсолютно да! И оптимизмът ми е заразен.
Какво е прекалено много и какво не ни достига?
Чочо: Живеем все едно сме вечни. Не ни интересува средата около нас, било то околната, социалната или политическата. Твърдо вярвам, че човек не може да живее в балон и да абдикира от задълженията си като гражданин. Прекаленото вкопчване в културни символи като етнос, религия и националност ни пречат да опознаваме другия, което в някакъв момент просто ще ни затрие, защото сме си чужди като индивиди. Любопитството към света е ключовият елемент към позитивно развитие на нещата. Така ще спре да ни е страх от другия и ще има много по-голяма приемственост и по-малко примитивност.
Ани: Много се взираме в екраните и това ни прави по-мързеливи, по-лесно оставаме в комфортната си зона. Много ни е и консумацията. А за липсите – липсва ни адекватна комуникация, социалното общуване и някои фундаментални човешки ценности вследствие на капитализма. Липсва ни и желанието да живеем отвъд културните норми и да се доверяваме на интуицията си, без значение какво ще кажат хората.
Дреме ли във всеки един от нас по един позаспал активист и как да го разбудим?
Чочо: Всеки има тема, която приема за своя и го вади от равновесие (положително или отрицателно). Когато имаме мнение, не бива да се страхуваме да го изразяваме. Със сигурност ще има поне 100 човека, които мислят като нас. Тогава вече действието може да се превърне в резултат, а резултатът в промяна. Не съм сигурен колко положително се възприе-ма думата "активист" у нас, но ако активистите са тези хора, които не се страхуват да дават широка гласност на належащ проблем, значи, че във всеки човек дреме един потенциален активист. Как да го разбудим, ми е трудно да кажа, но най-вероятно тук ключовата дума е "аргументи". Когато ги имаш, отсрещната страна ще те чуе. За това обаче трябват мислещи хора.
Ани: Вярвам, че с правилния подход всеки може да бъде активист по темите, които истински го вълнуват и lead by example методът дава най-добър резултат за "разбуждането". Затова и споделяме собствените си мисли и даваме пример с действията си и тези на други хора, постигнали #промяната.
Повече за проекта вижте на channel4podcast.com