ИЗБОРЪТ
Още когато бях на 13 разбрах, че животът ми ще се върти около физиката и музиката. В някакъв момент съзнателно изкарах на преден план изкуството. Ако искаш да имаш изключителни резултати, трябва да се самоограничиш, да изолираш някои от своите любови, без обаче да се отказваш от тях. Изглежда сякаш животът е по-труден, ако страстта ти е раздвоена или разтроена, но това не е така в действителност. Различните сфери на интереси черпят сили една от друга. Физиката продължава да ме вдъхновява всеки ден, както предполагам музиката вдъхновява много физици ежедневно.
ПОРАСТВАНЕТО
Помня как като деца с приятели се качвахме на покрива на блока, в който живеех, за да гледаме звездите и да откриваме съзвездията. Така започна увлечението ми по астрономията, което чувствам като един стремеж към безкрайността, към по-високото и по-светлото. Този стремеж определя живота ми от малък. За да се качваш на покрива всяка вечер, значи търсиш нещо, което го няма вкъщи или в училище. Началото на това търсене беше краят на детството ми – чувствам, че оттогава съм човекът, който съм днес. Идеите, посоката на мислене и мотивите за движение, по които върви животът ми сега, са същите като на онзи Йордан. И не усещам да съм изпуснал нещо, защото запазих най-важното детско качество – възхищението. Надявам се децата ми също да съхранят способността да се възхищават през целия си живот. Искам да заредя с това младите артисти и ученици, с които се срещам, докато те зареждат мен самия със спонтанност, искреност, чистота, свобода и мечти.
ЛЮБОВТА
Вярвам, че изкуството на живота е комуникацията. С нея са свързани най-големите ни предизвикателства на микрониво – сред приятели, в семейството, пред оркестъра, в обществото. Успехът на всяко действие е резултат от качествата на общуването ни – дълбочина, височина, интензитет. Все повече ми се струва, че то е най-красивото нещо и ако успеем да го овладеем, значи сме изучили живота. Проблемът в момента е, че за комуникацията се мисли много повърхностно, а в същността си тя е любовта.
СМЕЛОСТТА
Единственото нещо, достойно за сцената, е автентичното преживяване на артистите. За съжаление обаче май хората сме забравили да преживяваме истински. Сякаш ни е страх от това, което може да ни се случи, ако отворим себе си. А спасението е вътре в нас. Ние носим и провала, и успеха, посредствеността и гениалността. Трябва да спрем да бягаме от отговорност и да бъдем смели, защото ние определяме кой ще надделее в сблъсъка между тези противоположности.
РЕКВИЕМЪТ
Всяко едно докосване до Реквием на Моцарт е пълен шок. Репетирахме го много дълго време и все още не знаем какъв ще бъде той за публиката. За да я подготвим за едно по-съзнателно слушане, започваме с музикално въведение. В партитурата има много пластове, символи, знание и формули, които не се усещат на повърхността и искаме да настроим слушателите на по-дълбока вълна. За целта задълбахме в самия генезис на композицията, в нейната анатомия. В музиката често се случва да разпознаваме човека, който я е създал, но без да чуваме сърцето му – целта ни е в нашия Реквием да звучи сърцето на Моцарт. Не е лесно, защото сме свикнали да възприемаме музиката интуитивно, а в композициите на Моцарт има неща, които не могат да бъдат осъзнати дори на интелектуално ниво. Той е мистерия, аз не мога да кажа, че го разбирам. Надявам се след време да го разбера повече, но сега той е недостижим и достъпен, близък и далечен, силен, въздействащ и витален – без аналог. Всичко това изгражда безсмъртието му.
Реквием на Моцарт – мистерия на безсмъртието под диригентството на Йордан Камджалов е на 25 март от 19:00 в зала България в София и на 26 март от 19:00 в зала Колодрума в Пловдив с live streaming на streamer.bg
Билети за София: 60-100лв от зала България
Билети за Пловдив: 20-38лв от касите на Easy Pay и онлайн от epay.bg
