Да имаш усет за времето значи да имаш усет за другите – Майсторството на часовникаря

С изложбата Занаятчиите на София, част от цикъла Невидима София, Програмата завършва своето пътуване през времето и пространството на столицата, като този път обръща внимание на хората, посветили себе си на това да съхраняват нейната идентичност и традиции – това са занаятчиите на София.

От 21 ноември до 5 декември на Сцена Централни хали с кадрите на Деян Йорданов разкриваме техните лица, ателиета и изделия, които свидетелстват за непреходното изкуство на ръчния труд.

Да поправяш времето е добре известен занаят
Всичко спрямо другото, така мерим – в мащаб. Мравките за нас са както ние за слънцето и така до безкрая, защото ние сме измислили и вярваме в този безкрай. Светът ще свърши, а до тоя свършек остават само няколко милиарда години, което си е направо утре, а утре е гладна дупка, която неизбежно ще ни глътне. Да се съобразяваш с времето значи да се съобразяваш с идеята на другите за него. От 30 години Николай Тотев разглобява и отново сглобява пресичащите се меридиани на времето и го съобразява с общите идеи на хората за това как тече то.

Какъв беше първият часовник, който поправи. Спомняш ли си какво не беше наред с него?

Помня кой е първият часовник, който развалих! Още по-ясно го помня, защото нашите ме биха за това.

Как работата с толкова фина материя като времето се отрази на живота ти? Как тече за теб този поток сега, когато си часовникар от 30 години?

Не мога да се върна във времето толкова бързо, колкото то измина! Просто миг. Особено след като минах петдесетте. Часовникарството ме учи, че времето хвърчи, особено когато ти е приятно да работиш. А на мен ми е приятно – ден с ден няма еднакви, нито минута с минута.

Открил ли си как да лъжеш времето… или да го забавяш, забързваш?

Това не е кола, за да даваш газ и после да я отнемаш. Времето не може да бъде манипулирано така лесно. Това с връщането на часовника напред (лятно) и назад (зимно) е пълна глупост. Времето си е едно и също и всеки опит да го манипулираме се обръща срещу нас! Хората забравят, че то е нещо като танц – ритъмът му може да се промени само в главите ни, но не и в механиката на Вселената.

Кое е най-трудно в часовникарския занаят като техническо изпълнение?

Трудно е да намериш баланс. Всяка част трябва да си пасне перфектно, всяко зъбче да се впише точно и без колебания. Най-голямото предизвикателство е не да ремонтираш нещо, което не работи, а да постигнеш съвършената хармония. Много трудни неща има в занаята. Фината моторика в пръстите, острото зрение и спокойната ръка, не на последно място практиката – тя е важната и необходима част за баланса. Многото работа ти дава увереност в крайния резултат.

Колко часовника има в ателието ти, как се разбираш с тях?

Колко часовника има в ателието ми – не съм ги броил, защото те са променлива величина! Клиентите ги носят и вземат всеки ден. Освен когато ги забравят. Имам един кашон със забравени от години и тях ги ползвам за резервно време.

Можем ли да живеем без часовници, как би изглеждал един такъв свят? Какво е непреходното в занаята ти?

Това с часовниците сме си го създали сами! Но един свят без часовници би бил щастлив!

Ако можеше с твоите познания да върнеш времето назад, какъв механизъм би избрал за да го сториш?

Това никой не го е сторил, дори Айнщайн и теорията му не са могли да върнат времето! Кой съм аз, че да се опитвам?

Кои сме ние пред времето… а защо да сме пред него? Ние сме изтъкани от секундите, които независимо дали са пред или зад нас са непредсказуеми. Природата на човека в своята най-фундаментална структура е да се изгражда докато се саморазрушава. Тръгвайки по следите на руини и скрити мистерии, Програмата съзида и последната си изложба от цикъла Невидима София, с която показва хора енигми, които дешифрират етера на всекидневието в материя.

Всички кадри в изложбата са заснети със Sony a7R V.

Събитието се осъществява благодарение на NESCAFÉ® Dolce Gusto®, Cichetti&Vino, L’Europeo, Сцена Централни хали.