Идвала съм тук вече веднъж, но за съжаление успях да видя само залата и с това е свързано и основното ми впечатление – с танцьорите. Прекарвам много време в залата, това е моята мисия. Най-важните неща се случват там. Сега имам малко време да видя и България. Харесват ми доматите, при нас не са толкова вкусни.
Какво ви доведе тук първия път?
Бях в България само за 24 часа преди 7-8 години, също за кастинг. Поканих трима ученици с мен в Щатите, сега двама от тях са част от трупата, добри танцьори са. Но като цяло за балета в България важи популярната фраза, че не можеш да станеш хокеист без ледена пързалка. Танцът трябва да се усъвършенства.
След толкова дълга кариера като вашата има ли какво още да се научи за танца?
Да, когато учиш някой друг, ти откриваш много повече детайли в балета. Постоянно се опитваш да направиш нещата по-добре и по-добре, не спираш да се развиваш. Трябва да сме по-бързи. Лесно е да си бавен, но трябва да си по-бърз, така можеш да усвоиш и повече музика. Бързата музика е много вълнуваща за танцьора. Когато бях млада, Баланчин изискваше постоянно да надскачаме себе си. Четох книга за Бетховен, в края на живота му един от музикантите му го попитал: “Защо ни караш да правим това? Никога досега не е свирено така?” Той отговорил: “Аз правя музика за бъдещето, не за настоящето.”
Кога идва умората?
Когато е било трудно, е било наистина трудно, но после се научаваме и става лесно. Сега ако виждам, че танцьорите разбират, способни са, това ми дава енергия и не мога да се уморя. Колкото повече даваш, толкова повече трябва да даваш. Колкото повече енергия използваш, толкова повече енергия имаш.
Виждате ли същия ентусиазъм и в учениците си?
Тук съм заради тях. Надявам се да успеят да надскочат себе си! Давам им всичко, което знам, което мога, честна съм, защото иначе не бих била добър учител. Те са чудесни хора, но понякога мислят, че гледам само техниката, а аз търся индивидуалност.
Как се разпознава талантът?
За мен и Баланчин една от дефинициите за балет е да се движиш във времето и пространството, да конкурираш гравитацията. Ние правим неща, които не са по човешките възможности, но като успеем, като преборим природата, е невероятно.
Със сигурност има и жертви?
Ако си го избрал и искал, не може да си жертвал каквото и да било. Аз бях единственото момиче в моята гимназия, което учеше балет, дори ме съжаляваха. Нищо няма значение, това е като религията – не става въпрос за жертви.
Планирате ли някакви начинания извън балета?
Пиша книга. Но харесвам балета, умея го, не искам да правя нещо, което не умея. Обичам все пак понякога да срещам хора, които са напълно различни, интересно ми е да научавам нови неща, да опознавам и други светове, иначе няма да мога да разбера и танците. Но харесвам най-много балета. По принцип в САЩ, когато се оттеглят, танцьорите често започват дейности в напълно нови дисциплини, при това успешно, защото знаят как да ценят и управляват времето, имат много таланти.
Беше ли балетът детската ви мечта?
Когато слушах музика, се впечатлявах – това е началото на усещането, че искаш да се занимаваш с музика. Не мечтаех да съм точно балерина, а да танцувам. Не исках да бъда известна, може да си известен и без да си талантлив. Тогава славата не е позитивно нещо. Но дори само да опиташ, вече е успех. Постигнеш ли подобрение – това е наградата.
Баланчин и Фарел – американски балет за България е в Софийска опера и балет, на 9 и 10 от 19:00; 11 юни от 15:00 и 19:00, 15/20/30/40/50лв от eventim.bg
