Да осмислим света заедно: разговор с Паоло Дженовезе

Паоло Дженовезе пише сценарии и романи с една и съща лекота, режисира, без да робува на жанрове, а в центъра на сюжетите му залягат отношенията между хората. В началото на март пристигна в България за премиерата на новия си филм Първият ден от моя живот по едноименния роман на Дженовезе, в който разбива табуто около депресията и обръща внимание на въпроси, за които обичаме да мълчим.

Книгите му текат изящно като музика и в това няма нищо чудно – звукът в тях има почти същата тежест, колкото и реалистичните образи и пълнокръвните герои. Независимо дали бършем сълзи на предходната му книга Супергерои, чиято филмова адаптация продължава да ни тегли към киносалоните, или разплитаме интриги в предишните му филми Съвършено непознати и Мястото, многостранният талант съумява да проговори на най-съкровеното кътче в нас. Какво обаче има да разкаже за трансформациите в живота и в изкуството и каква е формулата за имунитет против безпощадния ход на времето? Четем в следващите редове.

Как започнахте да се занимавате с кино? Кое дойде първо – страстта ви към литературата или към киното?
Още като дете започнах да пиша истории, без да се замислям дали става въпрос за книга или филм. Просто пишех. Мина време и навлязох в киното. Обичам този начин за разказване на истории единствено чрез образи. 15 филма по-късно, преди около 5–6 години, почувствах нуждата да напиша роман, за да подобря креативността си. Когато пишеш книга, трябва да помогнеш на читателя да си представи цялото действие. Започнах с една, после втора книга, след това трета, осъзнавайки какъв добър метод за разказване на истории е това – писането е като да заснемеш филм в главата си. После, когато отида на снимачната площадка, всичко ми е много по-ясно, когато стъпвам върху вече написан от мен сюжет в литературна форма. Изпробвах различни методи и въпреки че ми харесва да пиша романи и да ги превръщам във филми, не знам дали някога ще напиша книга отново. Може би.

Кой беше последният филм, който гледахте и ви направи силно впечатление?
Преди около 3 дни гледах The Whale. Страхотна история, страшно драматична! Много ми хареса.

Супергерои е за любов, но преди всичко е за времето и за това как ни променя. Защо избрахте да пречупите любовната история през тази гледна точка?
За мен времето е много интересна тема и си мисля за него постоянно. Има много неща, които преобръщат живота на една двойка, но най-важното от всички препятствия е времето. То е враг номер едно на всяка връзка. Способно е да промени всичко. Избрах тази перспектива, защото реших, че би било интригуващо да изследвам не само как то ни трансформира, но и какво можем да направим по въпроса: как можем да се противопоставим на хода на времето или да направим така, че да работи в наша полза.

Доколко е важно за вас да се свързвате с героите си? С кого от героите в Супергерои имате повече сходства – с Марко или Анна?
Не, не… Изобщо не се опитвам да се откривам в своите герои. В никакъв случай. Автобиографичната история може да се окаже много скучна за зрителите, ако е просто нещо, от което се нуждаеш самият ти като автор. Великото кино и голямата литература заимстват от реалността и се коренят в личния опит, опита на приятелите ти, семейството ти и всичко, което те обгражда, но после създават нещо напълно ново от тях. За мен Марко и Анна са два персонажа, които нямат нищо общо с личния ми живот – те са всички хора, които някога съм познавал, всички двойки, приятели или родители, но не и някой конкретен. Тяхната история и техните характери са си техни.

Всеки от тях си има занимание, което им помага през трудностите: Анна рисува, а Марко брои и измисля формули и така успяват да преживеят по-лесно тежките и травматични ситуации. Какво ви успокоява в трудните моменти?
Писането, със сигурност. За разлика от правенето на кино писането ми помага донякъде да избягам от реалността. Между редовете създавам сигурно място, в което се чувствам по-уверен. Създавам си нови приятели, с които мога да разговарям. За мен писането е много терапевтично.

Защо избрахте да промените историята на лампата на Марко във филма Супергерои?
Когато снимам, образите и настроението, което носят, трябва да кореспондират на действието – що се отнася до визията, ми трябваше топло място, защото от това се нуждае двойката в този момент от историята. Докато в книгата се намираме в Икеа в Швеция и ситуацията е същата, когато става въпрос за филм, нещата са съвсем различни. Избрах да заменя Швеция с Маракеш, защото имах нужда от видимо по-топло, по-екзотично и щуро място, в което героите да се разгърнат.

Има ли ваш герой, който ви липсва?
Не, защото, когато пиша историята на някой герой, тя приключва с финала на книгата. Да, спомням за него с хубави чувства, но никога повече не изпитвам порив да го извикам отново на страницата.

Всичките ви сюжети са обвързани с общочовешки теми като любовта, загубата, тайните, ценностите и дори смисъла на живота. Какво ви интригува най-много в човешките взаимоотношения?
Вълнува ме как те се променят с навлизането на всеки нов човек в живота ни. Всички мои филми започват от някаква специфична начална позиция. След това се случва нещо, което напълно трансформира връзките между героите. Животите ни се менят постоянно през различни социални интеракции или важни събития, докато растем и съзряваме, но на първо място това, което ни променя, са хората, които срещаме по пътя си. Именно този обмен между хората ме интересува преди всичко.

С всяка ваша книга или филм преминавате в различен жанр и направление и при все това стилът ви остава разпознаваем. Как успявате да навигирате през толкова голямо разнообразие от жанрове?
Промяната е това, което ме стимулира да пиша. Имам нужда да изляза от зоната си на комфорт, за да си набавя нужния адреналин, който да направи писането приятно за мен. Иначе ми става скучно. Всеки път когато някой от филмите ми се радва на голям успех, продуцентите започват да ме разпитват кога ще направя втора част. Например, след като излезе Перфектни непознати, веднага получих запитвания за Перфектни непознати 2 и дори Перфектни непознати: сериалът. Разбира се, отказах, защото се опасявам, че цялото това повторение ще ми отнеме радостта от писането. Вместо това предпочитам да сменя контекста напълно и да се впусна в нова посока с нови герои и непозната среда и да творя с ентусиазъм. Вълнението от проучването, от разговорите с психолози, социолози и различни специалисти, които да ме насочат в изграждането на новата история, е много важно за мен. Един от любимите ми режисьори е Стивън Спилбърг и винаги ме е вдъхновявало как той успява да прескача от комедия в драма, от любовна история в екшън. Всяка негова история е уникална. Обожавам този метод на работа.

Както в Мястото, така и в Първият ден от моя живот загадъчен непознат трансформира животите на героите, подобно на всевиждаща външна сила, подбужда ги да си помагат взаимно и да станат по-добри версии на себе си. В днешните сложни времена смятате ли, че човечеството е способно на промяна към по-толерантно и по-милостиво общество, или вярвате в нуждата от тази външна сила, която да ни насочи в правилната посока?
И двете. Напоследък социалните мрежи до голяма степен ръководят ежедневието ни все повече и повече и започваме да изживяваме всичко през филтъра на екраните на телефоните ни. Понякога имаме нужда от някой друг, който да ни насочи, да ни помогне да разберем живота по-добре и да погледнем от неговата перспектива. Това обаче не е всевиждаща сила – това са хората. Имаме нужда да сме до тях, да ги погледнем в очите, да споделим опит и именно затова според мен е важен живият контакт. Трудно е да осмислим света сами.

Кога можем да гледаме Първият ден от моя живот, проверяваме тук.