Да се удивим от света в спектакъла-лабиринт „Неотопия“

Изисква се особен тип смелост, за да се превърнем в граждани на Неотопия. Не само смелостта да пристъпим дръзко в мрака, без да разчитаме на зрението и усещането си за пространство – на прага оставяме и очакванията си, както и наложените от делника навици, ограниченията, които сами поставяме пред фантазията си, и почти непреодолимата си потребност от постоянно рационализиране на случващото се около нас. Разумът няма място в Неотопия. Тук властва въображението, жаждата за непознати усещания, любопитството към тази история, която дописваме сами чрез емоциите и възприятията си.

Мракът на Неотопия отказва да бъде опитомен, а и не трябва да се стремим към неговото овладяване. В самата си същност сетивният театър изисква от нас да се оставим да плаваме по течението с готовността на изследователи на непознати територии. Гмуркаме се в имагинерните измерения на необичайната география на напълно преобразената сграда на УАСГ и позволяваме на сюрреалистичните сюжети да ни превърнат в главни герои на своята история. Още с първите крачки, докато се спускаме внимателно по стълбището към подземията на зданието, усещаме прилив на вълнение. Мълчанието се сгъстява с отдалечаването ни от светлината и вече потопени в гъстата тъмнина, сме готови да казваме „да“ на всичко, да напредваме с неуверени но устремени крачки напред и да отворим сетивата, обикновено замъглени от доминиращото зрение.

Персонажите, обитатели на Неотопия, са необикновени същества, които ни проговарят ту с думи, ту с жестове и стъпки. Докато бродим от пространство в пространство, срещаме какви ли не загадъчни типажи, сякаш излезли от Алиса в Огледалния свят. В рамките на спектакъла лабиринт научаваме каква музика слуша един череп, как се стига до друго измерение, какво се крие зад огледалото на мечтите ни и какъв е вкусът на кафето, приготвено с любов. Звучи абстрактно и донякъде наистина е, защото Неотопия не цели да разкаже история или да ни предаде конкретно послание, превръщайки ни в пасивен зрител. Напротив, спектакълът се отказва от всякаква конкретика. Вместо това използва правилните инструменти в правилните моменти, за да ни насочи да потънем в собствения си филм.

Макар че през повечето време напълно забравяме, че пътешествието ни е внимателно курирано от голям творчески екип, от време на време се отдръпваме навътре в главата си и си даваме сметка за огромните креативни усилия, които домакините ни от Театър на сетивата са вложили в осъществяването на проекта. Елементите на виртуална реалност, ярката фантазия в сценографията и декорите, поетичните текстове и хореографията на движението ни в пространството са внимателно замислени и изпълнени с изключително внимание към детайла. Без да издаваме детайли, поднасяме своите адмирации към изкусните оптически илюзии, постигнати с помощта на специални калейдоскопични очила, както и към природните феномени, уловени и затворени между стените на една от стаите.

Всеки посетител влиза индивидуално в интервал от няколко минути от предшественика си и въпреки че преживяването не е действително персонализирано спрямо нуждите на всеки участник, възприемаме представлението като лично и интимно, направено специално за нас. Всеки герой проговаря на една забравена част от съзнанието ни – на онова детско удивление от света, онази необуздана фантазия, която превръща облаците в крилати коне, а подземните гаражи в пещери, обитавани от призраци.

Неотопия ме върна назад във времето и сякаш отново съм на 5, неделя е и вървя до баба си, моята детска ръка в нейната. Минаваме покрай изоставен вътрешен паркинг на позапуснат хотел и аз ентусиазирано увисвам на оградата, надничам над парапета и сякаш пред очите ми опустялото място се изпълва с живот. Виждам котката, която си почива върху купчина стари фотьойли, някога изнесени от някое фоайе и стигнали едва на няколко метра от първоначалния си дом. Не, това не е котка, това е пазителят на тайник с крайно опасни вълшебни предмети, който е ей там, в онзи гараж… Гараж ли? Не, никакъв гараж, това е таен вход, който се отваря само ако отговориш правилно на загадката (която на свой ред въобще не е мацаница от графити, надраскани от местните хлапета), написана със спрей на входа. Всичко кипи от магия, кипи от мистерии, които жадуват да бъдат разгадани.

Вече знам, че Неотопия беше в онзи паркинг, тя е в тъмните улички, които сякаш не са били там през деня, в необичайно примигващата улична лампа, в погледа на онзи непознат със странната шапка или опърпаното кожено куфарче, захвърлено край реката. Неотопия е интуицията, която шепти, че Земята не е просто една скучна скала, запокитена в Космоса. Тя ни предизвиква да повярваме в невъзможното; да поискаме да повярваме и да се насладим на ирационалното убеждение, че светът около нас пращи от чудеса.

Именно затова няма да издаваме нищо от сюжета на спектакъла, доколкото изобщо има такъв, нито никой от основните моменти. Колкото и да ни се иска да ви посветим в преживяването, това е невъзможно в писмен вид. Неотопия е място, което всеки трябва да опознае сам, без смущенията на чуждите гласове, мнения и позиции, без светлината от екрана на телефона, без разсейващите ежедневни мисли и тревоги. Следващите дати са 8 и 9 април, а по-късно същия месец – на 22-ро и 23-то число. Следим за предстоящи Неотопии тук, а билети купуваме от тук.