По-удобно от тролей, по-еко от кола и значително по-лесно от карането на колело – що е то? От година-две отговорът се плъзга безшумно по световните улици, а отскоро вече и у нас. Затова хващаме темата за електрическите тротинетки, докато е топла и (поне тук) още никой не е пострадал сериозно.
Намирам се на натоварен булевард във Виена, когато приятел ми казва, че ще се приберем доста по-бързо, ако вземем по един Circ. После отваря на телефона си приложение с това име (вече запаметило кредитната му карта), локира най-близката паркирана е-тротинетка за споделяне (винаги има поне една на хвърлей от теб) и я резервира, преди друг да я е грабнал изпод носа му. Един клик и тя е отключена за ползване – софтуерно, защото този тип ППС няма чак такава нужда от физическо заключване. Вместо това се следи с GPS и пищи, ако решиш да я крадеш.
Докато хвърча по гладките велоалеи и улици на Европа, с вятър в косите и единствена задача да балансирам върху платформата под краката си и да държа спирачката в готовност, си мисля как усещането е равни части забавно, вълнуващо и ужасяващо. Само това лято Берлин е регистрирал десетки случаи на сериозни наранявания заради неразумна употреба на е-тротинетките, а статистиката е подобна (че и по-черна – в Париж и Лондон вече има смъртни случаи) във всички останали градове, до които се е добрала така наречената микромобилност. Откакто през 2016 ЕС им дава зелена светлина, е-скутерите плъзват навсякъде из континента – и купени за лична употреба, но и най-вече отдавани под наем от различни компании. Да определи регулациите за този тип придвижване обаче си остава работа на всяка отделна държава.
Да си малолетен, без каска, да караш с над 20-25км/ч, по тротоари, през паркове и други пешеходни зони или да сте двама на общ скутер са някои от по-популярните забрани по света. Обособяването им обаче винаги идва със закъснение – тогава, когато тротинетките от месеци циркулират нерегулирани под път и над път, често яхнати от хора, които не знаят как да пазят нито себе си, нито останалите. Както е засега и у нас.
Добрата новина? Новоизлюпената Държавна агенция Безопасност на движението по пътищата цяло лято събира чуждото ноу хау и работи по очертаването на БГ регулациите за микромобилността. Изглежда ще са готови сравнително навреме за навлизането на първите услуги за споделени скутери в София – тукашният стартъп Hobo ще стартира до седмици, докато световната компания Lime тъкмо разположи зелените си возила по улиците. Другото хубаво е, че за разлика от градове като Виена и Лисабон, тук няма да се толерира зарязването на скутер, където ти падне. Даже вече тече маркирането на над 200 правоъгълника за безплатно паркиране на е-тротинетки и велосипеди в синята и зелената зона, някои върху бивши паркоместа за автомобили. Съвсем логично – голямата цел на е-предвижването е да свали хората от замърсяващите въздуха коли. Остава обаче един парещ въпрос: плътната мрежа от велоалеи е основното трасе за движение на тротинетките, докато софийската, меко казано, е прекъсната – дали не трябваше тя да е първата грижа на агенцията по безопасността?
