Ролята ви в мюзикъла Здравейте, аз съм ваш’та леля е на този, който се прави на лелята на Чарли… Кое е най-голямото предизвикателство в персонажа ви?
Да. Това е човекът, който е принуден от обстоятелствата да се прави на жена, въпреки нежеланието си! Гонен от полицията и желаейки да се скрие, е принуден да се преоблече в женски дрехи, попада в един дом, където очакват да пристигне една леля, която е милионерка. Сюжетът е много хубав! А предизвикателството в тази роля е голямо. Просто имаш много неща да играеш за този персонаж и то наведнъж.

Директорът на Старозагорската Опера сподели в интервю за Програмата, че в тази ви роля за първи път през живота си ще пеете толкова много на оперната сцена…
Песните, които пея, не са кой знае колко сложни. Не могат да бъдат класифицирани като някакъв голям успех. Удоволствието идва оттам, че пея с оркестъра на Операта! Оттам съответно идва и отговорността. Проблемът обаче е в това, че те са писани за баритон, а аз съм тенор и ми идват малко ниски. Но това е и част от професионализма – да се справиш!

Смята се, че комедийният актьор може да изиграе всичко на сцената – драма, трагедия, комедия – без граници. Как ще коментирате?
Аз мисля, че за всяко нещо човек трябва да има дарба. Колкото и да се пънеш да играеш комедийно или трагедийно, ти не можеш да го направиш, ако не ти е дадено. Например, аз не бих могъл да изиграя Ромео. Ще изглежда смешно. С тази визия и това излъчване, което имам, няма как да стане. Важно е какво ти е дадено от Бога. И тогава ти трябва да го дадеш на хората.

Излъчването ви е много очарователно и някак детски чисто. Имате ли такова усещане в себе си?
Много ти благодаря! Това много ме радва, защото в днешно време, човек да запази детското в себе си е истинско чудо. Животът нанася жестоки удари, на един повече, на друг – по-малко. Това много променя човек, прави го по-груб, по-затворен в себе си. Така, че колкото по-дълго съумеем да запазим детското в себе си, толкова по-добре. Но това пак не става насила, а с желание и дадености. Щастлив и благодарен съм, че някъде отгоре се е решило да съумея да запазя детското у мен. Но виж, не се знае докога ще е така… И тогава, може пък да започна да играя и драматични роли!

След като сте опитали от почти всичко като актьор на сцената, в телевизията, и като поп-фолк изпълнител, и в сценичните ви роли в Българи от старо време, Здравейте, аз съм ваш’та леля, кое е вашето амплоа? Къде е най-голямата ви тръпка?
Те са доста различни нещата… Когато пееш една песен, докато излезе, творчеството в нея е изчерпано, защото дотогава си я изпял стотици пъти и си изпробвал всичко. Но знаеш на коя песен как се реагира, коя песен харесват хората. Докато едно театрално представление е друго нещо. Днес то трябва да стане хубаво, интересно и забавно. Точно днес! Когато си успял да разсмееш или разплачеш хората, удовлетворението е много по-голямо, защото то се случва в момента. И усилията, които полагаш, се възнаграждават същата вечер (ако си успял). Докато телевизията е съвсем друга бира: там се изисква много бърза реакция, много рефлекси и опит, които сме натрупали в театъра. Там няма време за репетиции, понякога се играе „от днес за днес“. И пак трябва да е ярко и интересно.

Кой е следващият ви проект след мюзикъла Здравейте, аз съм ваш’та леля?
Сега възстановяваме и оперетата Българи от старо време. Публиката много харесва този спектакъл, салонът е пълен – и тук, и във Варна. Много разчитам и на режисьора Николай Априлов, защото той има голям опит и на сцената, и в телевизията. И всичките му проекти са много успешни. Отделно от това записвам и мои песни, участвам и в Комиците, работата е много. Напоследък нямам време за личния си живот. Трябва да му обърна повече внимание!