Радиата се пообъркаха малко. Хем песента е на Руши и очакват да е комерсиална, хем в същото време им се вижда крива. Стреснаха се. Очаквах например БГ радио да я отхвърли, но те направиха нещо като анкета и на слушателите им хареса, сега я въртят. Радвам се, че вече записвам песни, без да си правя предварителна сметка дали ще се приемат. Ще е хубаво, ако повече музиканти работят така.
Клипът към парчето също е доста странен, каква е историята около него?
Историята тръгна оттам, че си купихме хубав фотоапарат и много се запалихме да снимаме. Тогава песента беше още на демо, но правихме някакви снимки, съвсем любителски – за да опознаем апарата. Като ги свалихме на компютъра, видях, че може да се получи някакво стори. Васко Германов, с когото работихме по клипа, хареса идеята. Отделно намерих хора, които да направят анимацията. Въобще в последно време много съм се запалил по такива траш снимки, по натуралната фотография – когато кадъра е нарочно лош, осветлението не е добро…
На какво се дължи тази промяната в стила ти?
Досега не бях срещнал подходящите хора. А и по някакъв начин подсъзнателно съм се цензурирал, не съм имал смелостта да правя точно това, което искам. В един момент почнах този албум без да знам какво ще се получи, просто се запознах с хората от Ретро студио, започнаме да бачкаме и нещата се наредиха. Даже първоначално имах идея парчетата да излизат анонимно, да не слагам името си върху тях, но от Ретро ме навиха, че всъщност това може да е добро развитие и за нас, и за музиката тук като цяло. Преди винаги съм правил неща, които са ми омръзвали в момента, в който станат готови и ме е било срам от тях. От тези парчета не ме е срам. Все едно сега започвам.
Нещо като дебютен албум?
Абсолютно, това за мен са първите парчета, които изразяват виждането ми за музиката. Научих се да не приемам нещата все едно са свръх важни – дали ще се харесат, няма ли да се харесат. Работил съм с много различни хора – автори на музиката, текстовете, и някак става мешана скара, всяко парче звучи различно. Сега аз измислям нещата и те са изцяло съобразени с възможностите ми.
Кога да очакваме албума?
Много ми се искаше да стане за Коледа, но няма да се получи. Някъде между декември и февруари евентуално. Започнах този албум с идеята, че не трябва да бързам. В един момент настана една истерия, на която просто не искам да се поддавам. Предпочитам нещата да станат добре.
А как ще се казва?
Албума няма заглавие още, много се чудя как да го нарека. Хрумват ми всякакви простотии, ама още не мога да реша…
Защо не направиш конкурс за заглавие?
Да бе, някой друг да ми го измисли. Нали затова съм изпълнител – да си измислям сам нещата. Иначе щях да съм в Music Idol.
Като стана въпрос, кажи нещо за документалния филм за победителката Невена, който режисира.
Опасявам се, че не мога да кажа нищо хубаво, беше супер компромис от моя страна. Когато правиш документален филм, трябва да имаш отношение към обекта, който снимаш. Това означава, че той трябва да има характер и да ти дава нещо, да се интересуваш от него. Аз се интересувах от други неща, които в последствие бяха цензурирани от музикалната компания и от телевизията. Аз исках да представя едно обикновено българско момиче, което попада в Лондон, в една много различна среда – как реагира, как преживява нещата. Те искаха нещо лъскаво. Просто имахме различни представи за нещата…
Ще кажеш ли нещо и за Chimp – криейтив студиото, което създаде? Откъде идва името?
Chimp е от шимпанзе. Имах една случка с приятели на едно море, където всички ме видяха като маймуна и оттогава ме наричат така… Иначе нямаме постоянен екип. Събираме се в зависимост от проекта, върху който работим. Повечето са ми приятели и всички се занимават с някаква креативна дейност.
Какво точно правите?
Правим стайлинг за клипове, режисираме, писали сме много текстове за песни – на Сантра и Кристо, на Мария Илиева, Нина Николина. Сега кандидатстваме за няколко реклами, надявам се да стане. Всъщност най-приятната част от работата е, когато се съберем и започнем да обменяме идеи, да измисляме неща. Тогава освен всичко останало се получават и много простотии и смешки, които съвсем не стават за пускане. Най-интересните неща остават в кухнята. Така направихме с приятели една група, която се казва Los Simpaticos, и си пеем латино парчета вкъщи. Сигурно ще снимаме и клип, който ще пуснем в интернет, забавно е.
Занимаваш се с толкова много неща, филмови проекти ще има ли?
Засега не, но някой ден ще има. Със сигурност ще се занимавам с кино. Още не съм стигнал дотам, рано ми е, в момента трупам материал.
Каква музика слушаш напоследък?
Много се кефя на пънк и на диско пънк. Купувам албуми, без въобще да знам кои са изпълнителите, избирам само по обложките. Последно взех диск на абсолютно непозната група. Обложката представлява… певицата е около 120 килограма, с космати мишници, но направена със стайлинг, като мацка… Веднага си го купих и се оказа супер музика.
