Още от началните надписи всеки негов филм ви сграбчва за гушата, без значение дали са психопатските драсканици на Седем или застрашително висящите във въздуха букви в Паник стая – темата е зададена, а атмосферата е задушаваща. Историите му изобилстват с антисоциални герои, отритнати от обществото, които намират своя странен свят – без значение дали са анонимният разказвач в Боен клуб, Лисбет Саландер в Мъжете, които мразеха жените или Марк Зукърбърг в историята на живота си Социалната мрежа. Екстериорите са мрачни и градски, стаите са в странни нюанси и с приглушена, призрачна светлина. И когато техниката не позволява камерата да мине през дръжката на кафеварката например, това е режисьорът, който умело използва всички специални ефекти, за да създаде точно този перфектен кадър. Той е способен да изхарчи милиони за CGI самолетна катастрофа без връзка с основната сюжетна линия, само и само да подчертае емоционалното състояние на героя. И после да си понесе последиците за финансовия провал на иначе съвършения си шедьовър.

Нещото, което повечето хора все още не осъзнават за филмите на Дейвид Финчър поради прекалената им съвременност и липсата на перспектива, е, че те не са опит за евтини тръпки като повечето блокбъстъри. С елегантните изразни средства на кино езика той се спира на въпроси, свързани с фундаменталните истини за живота. С други думи – филмово изкуство. Навремето Алфред Хичкок се е страхувал най-много продуцентите в Холивуд да не го помислят за творец, тогава считано за мръсна дума. Сегашният климат в киноиндустрията не е много по-различен – всички предпочитат масовото производство и вместо на луди гении залагат на талантливи занаятчии.

И все пак един бърз поглед върху филмографията на Дейвид Финчър казва всичко – тук са най-великият нео ноар на всички времена Не казвай сбогом; невероятната приказка със силата да ни разплаче Странният случай с Бенджамин Бътън; трилърите като по учебник Паник стая, Мъжете, които мразеха жените и Играта; детективската история, наложила цяло течение във визията на модерните филми Зодиак; Социалната мрежа, където за първи път в историята сценарият на Арън Соркин подтичва след динамиката на филма; Седем и Боен клуб, които са свои собствени вселени и всичко, казано за тях в по-малко от 10 страници, няма да бъде достатъчно. Новото попълнение в този списък е Манк – филмът по сценарий на бащата на Финчър, който разказва за създаването на най-великото кино заглавие на всички времена Гражданинът Кейн. Все още не са обявени Оскарите за 2021, но в очакванията за Манк всички спецове са категорични: поне няколко номинации във водещи категории като тези за най-добра режисура, оригинален сценарий и актьор в главна роля. Дотогава обаче можем да си направим един преглед на всички негови задължителни произведения през годините дотук. Приятно гледане!

Не казвай сбогом

Паник стая

Зодиак

Социалната мрежа


Странният случай с Бенджамин Бътън

Играта


Мъжете, които мразеха жените

Манк

Седем


Боен клуб