Дейвид Финчър е новият Хичкок, най-високата модерна летва в трилъра, властелинът на мистериите, абсолютният майстор на съспенса.
Още от началните надписи всеки негов филм ви сграбчва за гушата, без значение дали са психопатските драсканици на Седем или застрашително висящите във въздуха букви в Паник стая – темата е зададена, а атмосферата е задушаваща. Историите му изобилстват с антисоциални герои, отритнати от обществото, които намират своя странен свят – без значение дали са анонимният разказвач в Боен клуб, Лисбет Саландер в Мъжете, които мразеха жените или Марк Зукърбърг в историята на живота си Социалната мрежа. Екстериорите са мрачни и градски, стаите са в странни нюанси и с приглушена, призрачна светлина. И когато техниката не позволява камерата да мине през дръжката на кафеварката например, това е режисьорът, който умело използва всички специални ефекти, за да създаде точно този перфектен кадър. Той е способен да изхарчи милиони за CGI самолетна катастрофа без връзка с основната сюжетна линия, само и само да подчертае емоционалното състояние на героя. И после да си понесе последиците за финансовия провал на иначе съвършения си шедьовър.
Нещото, което повечето хора все още не осъзнават за филмите на Дейвид Финчър поради прекалената им съвременност и липсата на перспектива, е, че те не са опит за евтини тръпки като повечето блокбъстъри. С елегантните изразни средства на кино езика той се спира на въпроси, свързани с фундаменталните истини за живота. С други думи – филмово изкуство. Навремето Алфред Хичкок се е страхувал най-много продуцентите в Холивуд да не го помислят за творец, тогава считано за мръсна дума. Сегашният климат в киноиндустрията не е много по-различен – всички предпочитат масовото производство и вместо на луди гении залагат на талантливи занаятчии.
И все пак един бърз поглед върху филмографията на Дейвид Финчър казва всичко – тук са най-великият нео ноар на всички времена Не казвай сбогом; невероятната приказка със силата да ни разплаче Странният случай с Бенджамин Бътън; трилърите като по учебник Паник стая, Мъжете, които мразеха жените и Играта; детективската история, наложила цяло течение във визията на модерните филми Зодиак; Социалната мрежа, където за първи път в историята сценарият на Арън Соркин подтичва след динамиката на филма; Седем и Боен клуб, които са свои собствени вселени и всичко, казано за тях в по-малко от 10 страници, няма да бъде достатъчно. Новото попълнение в този списък е Манк – филмът по сценарий на бащата на Финчър, който разказва за създаването на най-великото кино заглавие на всички времена Гражданинът Кейн. Все още не са обявени Оскарите за 2021, но в очакванията за Манк всички спецове са категорични: поне няколко номинации във водещи категории като тези за най-добра режисура, оригинален сценарий и актьор в главна роля. Дотогава обаче можем да си направим един преглед на всички негови задължителни произведения през годините дотук. Приятно гледане!
