Според Оксфордския английски такъв "Линчов", или Lynchian, означава "характерен, напомнящ или имитиращ филмите и телевизионните сериали на Дейвид Линч". По-нататък понятието продължава със "съпоставяне на сюрреални и зловещи елементи с ежедневна, битова среда…". Леко сухарският изказ настрана, формулата какво прави един филм Линчов, е тук, разбита на съставни части. За съжаление никой не може да я изпълни освен негово величество Краля на кошмарите, самият Дейвид Линч.
Към всеки от филмите си режисьорът подхожда като към арт експеримент, инсталация, визуална провокация, а не просто история, разказана с картини. Дали заради кариерата си на художник или заради цялостното си усещане към Вселената, той не се страхува да променя филма си в движение, да добавя кадри, а по-късно да открива значението им. Например Боб, един от най-запомнящите се образи в историята, се ражда на терен, когато отражението на сценографа Франк Силва попада в кадър. Вместо да се вбеси, Линч снима отделна сцена с него, надвесен над леглото, като едва по-късно измисля за какво да я използва. В тази връзка Туин Пийкс не е част от тази селекция, защото е сериал, но пък сме включили Огън, следвай ме, а Дюн присъства единствено като бонус – не препоръчваме гледането му в никакъв случай. За сметка на това не можем да се наситим на американа серията с безкрайно красивите зловещи заглавия Диво сърце, Изгубената магистрала и Синьо кадифе, както и на черно-белия период на Линч, презентиран с Човекът слон и Гумена глава. Мълхоланд Драйв пък е шедьовър в своя собствена вселена.
Ако не сте се сблъсквали с някой от тези филми, завиждаме ви – нищо не може да се сравни с първоначалния шок от това влакче на ужасите. Приятно гледане!
Туин Пийкс: Огън, следвай ме
Изгубената магистрала
Човекът слон
Инланд Емпайър
Диво сърце
Дюн
Историята на Стрейт
Мълхоланд Драйв
Гумена глава
Синьо кадифе