Писаният от големия Джовани Бокачо през 14 век сборник с новели Декамерон е едно от знаковите събития на италианската и световна литературна класика, което е предизвиквало през годините множество усмивки, но и изчервяване, та дори възмущение поколения наред. Тази книга, която "съдържа сто новели, разказани в течение на десет дни от седем дами и трима млади мъже" буди жив интерес и в наши дни с описателния ироничен език и успешния опит на Бокачо да изкара на показ редица неприемливи – и днес – социални явления, използвайки литературния похват "разказ в разказа". Така авторът оформя творбата си като цялостно произведение, а не просто като сборник с отделни разкази.