Десет истории от Петък

Раковски и Гурко – кръстовището, което по случайност е адрес и на моя дом, се оказа кръстопът на нощния живот в София. И докато изборите къде да отидеш са много, моята посока най-често е към Петък вече десетина години, а разстоянието от нас до бара се превърна в почти интимно преди около две. Тоест, ако денят е вторник, а музиката е в ръцете на някоя любима банда, е много вероятно саундчекът по-рано да е нахлул през балкона ми, заварвайки ме по халат. А още щом бутна вратата и ме залеят бийтовете на някоя фънкарийка, усещам, че вратовръзката на ежедневието е разхлабена и лети към купчината себеподобни. Може би там ще обърна по едно със стари муцуни или нови лица, ще поджиткам джага на по бира или ще предпочета интровертно да посръбвам в ъгъла, наслаждаващ се на цялата пъстра картина – няма значение, защото Петък не е точно бар, а институция, а границите му не се побират в което и да е помещение.

Едно от най-хубавите неща на бара за мен е любовта, която витае в него. Тя е завъртяна в много различни посоки. Едни са влюбени в цветните бутилки на рафта, други – в бирата, трети – в себе си, четвърти – в това да продължат някъде другаде след 6 сутринта. Да се запознаеш с нов човек, да се скараш с приятел, да не помниш нищо, но да знаеш, че е било любов. Да искаш да възстановиш спомена, но всъщност да не си сигурен, че ще ти хареса. Влюбен в ръчките на джагите, във всеки играч поотделно, в жълтите топчета, защото белите се хлъзгат. Влюбен в патето космонавт, защото ти си го подарил. В барманката с черна коса, в колегата ѝ с черна брада и татуировки… Да, мисля си, че за мен водещото е любовта.

Любимото ми нещо е, когато някой ми каже "старият Петък беше друго". Шансът да започна този спор е минимален и в повечето случаи казвам "да" без много да го мисля. Това със сигурност не звучи рицарско, но отдавна спрях да се бия с мелници. Последните 10 години ме научиха, че да спориш за музика е като да стреляш в тъмното – всеки e прав за себе си. Да, старият бар Петък беше около четири пъти по-малък, шест пъти по-тих и осем пъти по-неизвестен. И дотам. Идеологията не се е променила. С монашеско спокойствие и приветливост барът събира хора от всички слоеве, работи в понеделник не по-слабо от четвъртък и все още никой не може да каже със сигурност каква музика се пуска в него. И защо? Защото бар Петък е момент, както името му е ден от седмицата. Отиваш и го оползотворяваш, знаейки, че все нещо ще се случи. И когато се случи, толкова се кефиш, че си способен и след пет години да кажеш "да, беше друго". С усмивка поздравявам всички хора, които са или бяха част от екипа. Всички те, с малко или много, направиха бар Петък друго.

Моята история с бара по всяка вероятност започва в някоя петъчна вечер преди 8 години. В летата, в които се прибирах в България и всеки ден ми беше безгрижен Петък и всичко вълнуващо тепърва предстоеше. Тогава това местенце, без да разбера, изигра роля в бъдещите ми житейски избори – с онова усещане едновременно за вкъщи и за далечни дестинации, което ми даваше, с всички хора и разговори, в които потъвах често там. И така, след няколко години и няколко намерени и загубени любови в моя любим отпускарски дом, се озовах на работа именно там. Благодарение на което се сбъдна мечтата ми: че удоволствието е работа и работата е… нещото, заради което да обичаш понеделник, точно колкото Петък. Историята ни е в своя подем и скоро най-вероятно ще се разходим до Луната заедно.В Петък съм от ден първи – 5 септември 2008. Помня го отлично, въпреки огромното количество благини, консумирани през всички тези щастливи времена. Същата вечер срещнах случайно в "градината е Княжевска" моя колега от университета, която с изкусителна усмивка ми каза: "Ей, едни приятелчета отварят бар, искаш ли да дойдеш?". Оттогава все съм там – в центъра на София, при хора, които уважават качествената музика, подкрепят добрите артисти, готови са за щуро парти, без значение какъв ден е. И, уверявам те, могат да ти осигурят най-великия stage diving, съществувал някога. И да, ПЕТЪКчани вдъхновявят с идеите и волята на жълтото пате, готово да покори 5 океана и минимум 5 осемхилядника, при това с кеф и текила за всички. Наздраве и честита 10-илетка, бар Петък, да живей!

Юбилеят на бар Петък започва на 5 септември от 17:00 с концерт на Stereo MCs, TOMM¥ €A$H, Лого5 и DAYО на Колодрума в Борисовата градина и продължава след 23:00 в Mixtape 5 със So Called Crew, NDOE, SAVA и DoLittle
Предвиден е и безплатен транспорт от Mixtape 5 до бар Петък, където зад пулта са XONIC & Emil Prize
Всички събития са с вход свободен