Роден съм във Варна, майка ми и баща ми винаги са били много мобилни, обиколили са доста градове. Аз исках да уча архитектура, дойдох в София, но не се получи и започнах хидро строителство във ВИАС. След четвъртия семестър се отчаях. Случайно в трамвая чух едно момиче да говори за Германия и че там било много лесно. Реших да проверя как е. Отидох в Карлсруе да уча информатика, минаха две години. Накрая ми хрумна да свържа информатиката и архитектурата – може би защото едното е творчество, а другото е много техническо. И така спонтанно заминах за Кьолн да уча дизайн.
Аха, значи освен България си обиколил и Германия?
Да, и в България пет града, и в Германия пет. Мечтата ми беше да отида в Берлин, но се върнах да правя книгата.
Как всъщност ти дойде идеята за Visual Cut Bulgaria?
Една приятелка ми показа швейцарска книга за дизайн в библиотеката с преглед на най-известните лога в света. Там до логата на Mercedes и Citroen видях логото на БНТ и за първи път този знак ми се стори красив, сравнен с големите марки.
Жалко, БНТ тъкмо смениха това лого.
Видях, видях. Разочарован съм много. Носеше наслагване от времето на соца, което на хората сигурно им е писнало, но като марка беше много силно. С тази антенка, макар че те и антенките започнаха вече да изчезват. Оттам започна всичко, просто си помислих дали има и други хора като Стефан Кънчев, който е автор на това и на още много други лога.
Колко време ти отне да събереш всичко?
Около три месеца за информацията и още четири за визуалната концепция, обработването на материалите и дизайна на книгата. Общо около осем месеца.
Освен визуален материал в книгата има и интервюта с представените автори, които са на два езика. Това означава ли, че ще се продава и извън България?
Тя е направена за навън. За да може в чужбина да има комуникация с български дизайнери. Сега търсим дистрибуторски връзки. А за мен като човек, който започва от нулата да опознава българския дизайн и ситуацията, беше много важно да разговарям с авторите.
Как избра да покажеш точно тези автори?
Селекцията е колкото обективна, толкова и интуитивна. Визуално съм възпитан навън и исках тук да намеря примери, които да могат да бъдат разбрани извън България. Осъзнах, че не мога да обхвана цялата сцена и изключих нарочно комерсиалните студиа, за да оставя място на автори, които да се разпознават като личности и като почерк.
Виждам, че публикуваш и техните контакти?
Да, то си е наръчник, съвсем работен.
Visual Cut Bulgaria има уникален за нашия пазар формат и дизайн, как ти хрумна да я направиш по този начин?
Първо започнах да правя някакви хронологии, драматургии за това как да е подредена, но нищо не ми идваше. Защото в България няма някаква последователност или традиции в развитието на дизайна. Реших да работя с това и да направим книгата без хронология. Така се роди идеята всеки един от авторите да бъде герой. И сега книгата ще бъде произведена в почти безкраен брой езкземпляри с разменени коли, тоест различните екземпляри ще имат различни корици и всичко вътре ще е подредено по различен начин.
Кое е любимото ти лого в книгата?
Антенката на БНТ, за което вече казах, това на Оперетния театър и това на Литографията. Всичките са на Стефан Кънчев, гений. Той е създал над 1600 знака, машина. Харесват ми много и етикетите за вина на Филип Попов. Росица Ралева също има невероятна фантазия.
Предполагам, че няма срамни екземпляри?
Мисля, че не. Не бих показал неща, които на мен не ми харесват.
Ако трябва да си направиш собствено лого, как ще изглежда?
Със сигурност ще е нещо свързано с кирилицата.
Коя буква от нашата азбука ти е любима?
Ж и Ф. Ф е много интересна заради двете нули и заради това, че засега много трудно влиза в хармония с другите букви. А Ж, защото е обърнато К.
В крайна сметка с какво българският дизайн е по-различен от този навън?
Големите различия идват от образованието. Тук подходът е илюстративен, мислълта минава през ръката, четката и молива. Ако има някаква различност, то е това, че дизайнерите тук не работят така структурирано както е на Запад. Там има много стройна система за работа, на която и клиентите са научени, и дизайнерите. Вкарани са в определени рамки, които малко или много затварят креативния процес. Но пък е много по-лесно за работа.
Ти склонен ли си да останеш и да работиш в България?
Да, правя го в момента. Участвах в проекта за дизайн на българския павилион за Архитектурното биенале във Венеция. Занимава ми се с изграждане на идентичност, особено на културни събития и институции. Това, което ме стимулира да остана е, че има шанс заради експерименталните идеи да се случи нещо интересно.
Има шанс разни неща да се случат тук за първи път?
Да, и по различен, спонтатен начин. Примерно вицът, хуморът в комуникацията тук е много по-силен, отколкото в Германия. Понякога идеите са по-крещящи и агресивни, без баланс и култура на изказа. Дори и в ежедневния разговор го има. Но това е колкото отрицателно, толкова е и някакъв потенциал, който просто трябва да се обработи.
Visual Cut Bulgaria ще бъде представена от Андреан Нешев и преподавателя му от Дюселдорф Филип Тойфел на Първото българско биенале за дизайн, в Нощта на дизайна, Шипка 6, 3 етаж, 11 октомври, 20:00
Лекция за правенето на книгата ще има в НХА, 11 октомври, 11:00
Книгата е на visualcut.info и в книжарниците от Жанет 45; 59лв
Андреан е на energygraphic.com
