Деян Йорданов за надникването във вълшебната вселена на творящите хора

С изложбата Занаятчиите на София, част от цикъла Невидима София, Програмата завършва своето пътуване през времето и пространството на столицата, като този път обръща внимание на хората, посветили себе си на това да съхраняват нейната идентичност и традиции – това са занаятчиите на София.

От 21 ноември до 5 декември на Сцена Централни хали с кадрите на Деян Йорданов разкриваме техните лица, ателиета и изделия, които свидетелстват за непреходното изкуство на ръчния труд.

Разговаряме с Деян Йорданов, чието око и обектив успяха да запечатат вълшбената вселена на творящите хора

Какво те привлече към света на занаятчийството?
Дядо ми беше изключително сръчен човек, изкарващ прехраната си благодарение на собствените си ръце. Тъкмо на него дължа и своята сръчност, и любопитство към материята. От дете обичам да разглобявам всичко, което ми попадне, за да разбера как е направено, и после да се опитам да го сглобя обратно. Винаги съм се възхищавал на хора, работещи с ръцете си – поправящи или създаващи неща.

А какво откри в него?
Открих точно това, което и очаквах – изключително интересни хора с богат опит, ценни знания и безброй увлекателни истории.

Какво беше най-важното за теб в улавянето на майсторите – атмосферата на ателието, процесът на работа или самият занаятчия?
Всичко. Атмосферата в ателието е функция на самия занаятчия, умножена по процеса на работа. Исках да покажа занаятчиите в естествена среда, както и да ги уловя в неподправен момент. Надявам се съм успял да се справя със задачата.

Какви истории откри, докато снима? Има ли занаятчия, който особено те вдъхнови или впечатли с историята си?
От всички майстори си „взех“ по някоя и друга история. Опитът на повечето е голям и нещата, които разказват, звучат дори невероятно на моменти. Веднага се сещам за диригентът и реставратор на рояли Петър Димитров. Той ни разказа за оригинален „Стейнуей“ роял от 1873 г., открит захвърлен и счупен пред една ромска къща. Тогава той го взима, ремонтира го и го реставрира напълно, като накрая го продава във Виена. Сега този роял е съхранен и е част от забележителна колекция.

Има ли символика или особени асоциации в кадрите, които се надяваш зрителят да усети?
Исках да представя хората така, сякаш „надниквам“ в техния свят, без да преча или да ги режисирам. Комуникацията с тях е много важна, към всекиго показах голяма доза уважение, каквато аз действително имам към тях, което до голяма степен ускоряваше първоначалното стопяване на ледовете.

Как виждаш ролята на фотографията в опазването на културното наследство и на занаятите?
Занаятчиите са изчезваща порода, уви. Консумеризмът все повече и повече ни завладява – малко неща се поправят, повечето се подменят – така работи светът през 2024-та. Искрено се надявам моите кадри да дадат повече гласност, че такива хора все още има, както и че са ценни, търсени и интересни.

С какво би била ценна за обществото ни изложбата Занаятчиите на София?
Вие знаете ли, че докато стоите на спирката на оживен столичен булевард, ровейки си в телефона и чакайки вечно закъсняващия тролей, на 5 метра зад вас е прозорец, зад който се крие световноизвестен лютиер, който прави произведения на изкуството от дърво, които не само изглеждат добре, но и звучат божествено? С това се надявам да е ценна – да провокира въображението у хората, докато си стоят замислено на спирката.. какво ли се случва зад онзи светещ прозорец – дали е обитаван от някой съвсем обикновен човек като теб и мен или може би всъщност там твори занаятчия, който цял свят познава?

Всички кадри в изложбата са заснети със Sony a7R V.

Събитието се осъществява благодарение на NESCAFÉ® Dolce Gusto®, Cichetti&Vino, L’Europeo, Сцена Централни хали.