Дъга от истории

В София са само за седмица. Когато ни посрещат в квартирата си, са едва на средата на престоя си, но вече имат известна представа за положението тук. "По-късно днес излизаме на улицата да интервюираме случайни минувачи и може картината, която досега си изградихме за България, да се промени", казват ни и не говорят (само) за политическата ситуация. Интересува ги нагласата на обществото по базови въпроси като какво мислим за Прайда, но главният фокус пада върху отделни лица от ЛГБТИ общността – с техните истории, мисли и перипетии, които дават по-близък план по темата.

Любопитството им не е на страничен наблюдател. Алин и Седрик са близнаци, а наред с това и двамата са гей – нещо, което откриват сами за себе си почти паралелно. Когато на 18 тя се разкрива пред близките си, той още обмисля варианта за бъдеще, в което се жени, само и само да не трябва да признае, че е увлечен от същия пол. По онова време двамата се местят от Франция в Монреал – "доста по-либерално място, което ми показа, че да си гей не е ненормално и че трябва просто да се приема, но беше ценно да имам и Алин, която да прокара пътя". Сега през смях разказват как още година Седрик продължава да се успокоява с мисълта, че вече са открили гей човека в семейството и не може да има втори. Историята им обаче разсмива, вместо да натъжава, благодарение на подкрепата и разбирането, с които двамата са обгръщани от самото начало. За много други хора ситуацията е различна и точно това запалва в близнаците искрата за PAINT.

Започват преди година и половина. Дотогава Седрик работи за канадското телевизионно шоу Just for Laughs, a Алин се занимава с правата за излъчване на различни спортни състезания по света, без да подозират, че скоро сами ще станат един вид медия. Решават се, защото искат да оставят смислена следа, а и защото е логично: "да сме гей близнаци беше твърде добра основа, върху която да стъпим, за да опитаме да направим нещо полезно за ЛГБТИ общността". Така напускат работите си, преброяват спестяванията и измислят плана за PAINT: колекция от видео и текстови интервюта, които ще събират лично, пътувайки из целия континент, защото живият контакт вади наяве по-голяма автентичност. Докато нещата още се случват на собствени разноски, дестинациите им остават европейски – там, където комбинацията от самолетни билети, настаняване и хора с истории за разказване се срещат в поносим за Фейто бюджет. Проектът им върви едва от септември насам, а вече хиляди ги гледат – въпрос на време е да намерят спонсор, за да разширят обхвата си и към други континенти.

"Родени сме във Франция, но сме с белгийско-испански корени. Татко говори доста езици, така че научихме английски от него, испански – от майка ни, френски и немски – в училище, на 13 захванахме мандарин, а малко след това и португалски." Това прави още 5 езика, на които могат да скъсяват дистанцията до събеседника, освен английския, на който разчитат в София. Намерили са кой да помага и с превода при нужда, но още по-важна е връзката им с местни ЛГБТИ организации – първа стъпка в проучванията им, преди да вземат билет за където и да е. Така предварително се свързват и с нашите GLAS и Single Step, които прегръщат идеята на PAINT и вадят списък с потенциални участници в проекта – хора, които имат какво да кажат, чувстват комфорт да го направят пред целия свят и са живели достатъчно дълго тук, за да дадат реална оценка на ЛГБТИ живота у нас.

Няколко интервюта са минали и още предстоят, когато говорим с Алин и Седрик и ги питаме каква е България в очите им до момента. "Невинаги е било лесно да правим това, което правим, но тук е пълна благословия – организациите, които ни помагат, са изключително отзивчиви, а хората са страхотно открити и споделят без проблем. Може би просто сме имали късмет, а може би сте си такива." Щастливи са и че са срещнали човек като себе си – който не се е сблъсквал челно с агресия или неразбиране, но не им е убягнало и другото лице на монетата: "царува тази култура на „приемам го, но не искам да ми е пред очите", когато става дума за ЛГБТИ хора и прояви". Нищо ново за нас – помним опозорените билборди на GLAS във Варна, които търсеха единствено толерантност към различния. Затова питаме близнаците за кого мислят, че е проектът им – за ЛГБТИ хората, или за останалите. И двете, казват. PAINT цели да даде видимост, разбиране и усещане за общност на едните и да образова другите за всичко от значението на non-binary до какво е да разбереш, че си трансджендър още на 2 години. "Надяваме се и че е достатъчно да си човек, за да намериш нещо за себе си във видеата – все пак разбитото сърце боли еднакво, независимо от ориентацията ти."

Генерално изглежда, че обратната връзка е позитивна, но не липсват и негативни реакции към работата им. Видеото, в което пастор говори за бог и ЛГБТИ например, предизвиква лавина от възмущение и обиди, но това не плаши Алин. "Когато хората реагират остро анти, ти дават възможност да бутнеш нещата в дадена посока, докато ако са безразлични, посланията ти изобщо не стигат до тях." За цялото това време само един човек, заставал пред камерата на PAINT (отново свързан с църквата), се е отказвал от участието си впоследствие – за да не изгуби работата си. И това само потвърждава какво силно оръжие може да бъде една добре разказана история. Хубаво е, когато го виждаме в добронамерени ръце.