Роден във Велико Търново на 15 януари 1854, Стамболов не обелва дума до третата си година, когато изведнъж проговаря "като възрастен човек“. На 16-годишна възраст е изпратен "на учение в Русия“ като стипендиант на Търновското училищно настоятелство. Така, вече руски семинарист в Одеса, през 1870 Стамболов е библиотекар на тайна група руски идейници – "прудонисти“ (по името на Пиер-Жозеф Прудон – теоретик на анархизма). След като полицията разбира за тайната група, арестува част от членовете й, но Стамболов дори не попада сред заподозрените. Въпреки това, той – "съумял да се приспособи в един търговски параход за матрос“, успява да избяга в Румъния, където става част от българските комитетски среди.
Освен детството и юношеските години, в Диктаторът Страшимиров описва и първите стъпки на Стамболов като апостол, въстанието в Херцеговина, участието му в Българския централен революционен комитет в Букурещ, в Руско-турската война, в Кресненското въстание, във всенародното изпращане на княз Дондуков и др.