За щастие, имам културни интереси. Все още се срещат такива хора, макар че вероятно са на изчезване. Обичам да чета за тези неща, обичам да ги знам – част от тях влизат и в книгите ми. Правя много сериозно фактологично проучване за това, което пиша. Обикновено, преди да почна да го правя, а понякога и в самия процес на писане, стигам до тема, за която разбирам, че трябва да знам още доста неща. Спирам да пиша, научавам каквото трябва и чак тогава продължавам.
Защо пишеш за древността и Средновековието, а не за нещо модерно?
Тези периоди са по-интересни от настоящия свят – по-странни са, защото са далеч от нас. Освен това аз избирам за какво да пиша в зависимост от това каква е историята. Знам няколко интересни истории, които бих написал. Едната е тази за езотеричните учения и движения, която влезе в Джобната енциклопедия. Другата е историята от Захвърлен в природата – за откриването на Америките и внасянето на тютюна в Европа.
Защо реши да се захванеш точно с тютюна?
Защото историята на тютюна показва, както много малко други неща, колко абсурден е светът. И човекът. Тютюнът е вкаран от моряците, но е пропагандиран от лекарите – те твърдели, че това е панацея, че с тютюн се лекува всичко. Този възглед претърпява доста трансформации, за да стигнем до днешната гледна точка, че той е една от най-смъртоносните субстанции в света. Преходът от едната крайност към другата е много показателен, но и много забавен.
Не се ли притесняваш, че книгата ти може да бъде възприета съвсем грешно от хората, които настояват за тотално ограничаване на пушенето?
Може и да има нещо такова, но би било много глупава реакция. Аз съм абсолютен противник на подобни хора – Стивън Кинг ги нарича здравни фашисти. Който иска да пуши, трябва да може да го прави и всякакви строги забрани ми се виждат крайно неуместни и фанатични. Прекрасно знам, че тютюнът може да убива, но той не е превъплъщение на дявола.
Не срещаме особено често романи, в които цигарите са основна тема…
Аз веднага се сещам за моя любимец Джон Барт и неговия The Sot-Weed Factor. В българската литература пък имам предтеча в лицето на Димитър Димов. В книгата му тютюнът не е просто себе си – Никотиана е символ на корупцията, на това как се разяжда тъканта на едно общество. При него тютюнът е голям, почти метафизичен символ.
Двата ти романа са доста различни от повечето нови български книги. Защо се получава така?
Моите книги спадат към естетиката на постмодернизма, а той е непопулярен тук. Затова се оказвам като в небрано лозе. Постомодернизмът е сложен и труден за направа. Той включва в себе си трите възможни тоналности на една книга – тя може да е комична, трагична или поетична. Аз обичам американския постмодернизъм – той е уникален с това, че е трагикомично-поетичен, съчетава всичко в себе си.
Няма ли опасност това да се стори прекалено сложно за читателите?
Не е нужно една книга да се чете трудно, за да е добра – писателите трябва да бъдат любезни към читателите си. А и постомодернизмът е забавен и лесен за четене. Не се налага да знаеш историята на езотеричните движения, за да прочеш с удоволствие Джобна енциклопедия – тя сама ще ти разкаже това. Нито пък трябва да знаеш какво се случва в Испания през втората половина на 16 век или каква е историята на тютюна – ще намериш всичко в Захвърлен в природата.
Между двете книги има прилики, но какви са разликите?
Разликата е сериозна. В Джобна енциклопедия има много фактологичен материал, който е въведен с такъв разказвач. Докато Захвърлен в природата си е роман – от начало до край. Всички герои са измислени, с изключение на доктор Монардес, който въвежда тютюна в Европа. Но между действителния доктор Монардес и героя в книгата няма почти никакви прилики. Книгата е много по-праволинейна.
Каква част от разказите са мистификация и каква част – фактология?
Има и от двете. В Джобната енциклопедия има истинска мистификация – неща, представени като обективно съществуващи текстове, които всъщност са моя измислица. Специално за Захвърлен в природата има най-вече един поток на въображението, в който се влива фактология и историческа истина.
Кои писатели са повлияли най-силно на твоя начин на писане?
За Джобната енциклопедия – преди всичко Борхес и американският постомернист Джон Барт. Трудно ми е да посоча определени влияния за Захвърлен в природата – с течение на времето човек се еманципира и почва да прави каквото иска, без да има нищо пред очите си като образец.
А дали от твоите книги би излязъл добър филм?
Разбира се. След като по книгата на Пруст По следите на изгубеното време беше направен филм, значи от всичко може.
Правят ли ти впечатление някои от новите български писатели?
Чета малко нови неща, не само български. През по-голямата част от времето превеждам книги и чета основно тях. През другото време или пиша мои неща, или чета материали, които ще ми послужат при писането. Затова съм доста неосведомен какво се случва на българската литературна сцена в момента.
А какво превеждаш напоследък?
Томас де Куинси – Изповедите на един английски пушач на опиум. Превел съм 20 книги, но това вероятно е най-хубавата, над която съм работил. Също така Преображение от Мери Шели, както и Пари от Мартин Еймис.
Захвърлен в природата е в книжарниците от Жанет 45; 11лв
