Идеята е да не бъде толкова лъскаво. Търсихме място, което да е по-различно, да не е традиционно за парти. Защото и марката DJ Mag не е традиционна. Място е направо ъндър кънстръкшън, стените са разбити, виждат се тухли на някои места, но пък е много интересно. В момента мислим как да го напълним със сапунени мехури, за да е съвсем като баня (смее се).
Гост на партито ще бъде холандецът Marco V? Какво трябва да знаем за него?
Marco V е много известен в Холандия, приемат го за един от стожерите на денс музиката. Работи вече от 15 години, постоянно се развива, участва на много големи фестивали. Тази година има и сътрудничество със Сандер ван Дорн – общото им парче Organic стана много голям хит и със сигурност ще го чуем на партито.
Ти вече знаеш победителя в класацията Топ 100 DJs, съгласен ли си?
Да, той абсолютно е моят фаворит. Тази година класацията е много интересна, гласували са над 380 000 души, огромна цифра, и има много изненади в подреждането. Влизат 25 нови имена – това е много голям процент – включително двама руски диджеи и един полски. На партито ще съобщим цялата класация. Междувременно броят ни ще бъде готов тогава и тези, които се интересуват, ще могат в него да прочетат повече.
Това е първото парти на DJ Mag България, планирате ли следващи?
Да, през 2009 със сигурност ни предстоят три партита. Едното ще е пак в края на годината, отново за Топ 100 DJs. Следващото ще бъде април или май и ще е посветено на другата ни класация – Топ 100 Clubs в света. Тя не е като диджейската, при която вотът е изцяло на публиката. Класацията на клубовете се определя от диджеите, те гласуват и избират клуб номер 1.
Как се стигна дотам да имаме DJ Mag на български?
Стигна се януари тази година, на конференцията Middem в Кан. По време на конференцията седнахме с Джеймс Робъртсън, собственика на списанието във Великобритания, и на една дълга вечеря решихме, че е време да започнем да издаваме DJ Mag България.
Решихте ние да имаме, докато Германия и Франция например си нямат свое DJ Mag. Не е ли странно?
Такава е политиката на списанието. Има лицензни издания, но не по целия свят. Има го в Украйна, Полша, Бразилия, Китай, предстои да излезе в Мексико. Това са все места, на които денс музиката в момента прохожда. Докато във Франция и Германия сцената е много развита. И още повече в Холандия, където също нямат лицензно издание – холандските диджеи са едни от суперзвездите в момента, Тиесто, Армин ван Бюрен. Но в Холандия всички говорят английски, на тях не им е проблем да си вземат английския DJ Mag.
Казват, че България е страна на рока и тежката музика. Чувствате ли се малцинство?
Не. Всяка музика има своите фенове. Рокът, най-малкото, е с много по-дълга история. Докато денс музиката няма такива традиции в България. Но не мисля, че една зала с 5000 души на Карл Кокс е малцинство. Надявам се, че ситуацията ще се промени коренно в следващите години. Вярвам, че все повече млади хора, между 17 и 25, се ориентират към тази музика много повече, отколкото към рока.
Мислиш ли, че диджеите вече са такива звезди, че хората да се интересуват и да искат да четат за тях, както е с групите?
Определено. Това е тенденция, която се наблюдава през последната една година особено. Дейвид Гета например се превръща в суперзвезда. Той събра 200 000 души на един от най-големите стадиони в Париж. За сравнение PussyCat Dolls събират около 100 000.
Как ти се струва клубната култура у нас? Казват, че сме готина публика, какво друго?
Хората започнаха да се отварят към много различни стилове денс музика. Например много повече се слуша дръменбейс, който беше почти непознат допреди 1-2 години. Има едно диференциране на денс сцената, така е в цял свят. Отиваш на джънгъл парти, защото е точно джънгъл, а не например хаус. А нещо, което считам за минус на нашата клубна сцена, е използването на едни и същи имена. Например Роджър Санчес. Но това пък са имена, които са любими в България. И съответно промоутърите и клубовете, които имат и финансови интереси, няма как да не канят диджеите, които събират хора.
Доста световни диджеи минаха през България, кой още чакаш ти лично?
Чакам Deadmou5. Той е и една от най-големите изненади в класацията. Много е интересен, пуска с голяма миша глава, червена, и постоянно я ъпдейтва. Сега очите й мигат в ритъма на музиката. Чакам също Фед ле Гранд, Дейвид Гета, Пол ван Дайк, чакам много имена, и то през 2009. Сега да не издам някоя тайна и да ни откраднат идеите за партита (смее се).
Кой е най-големият неверен мит за клубната култура, за който се сещаш?
Хмм, интересно. Може би, че например в Лондон, в големите клубове като Fabric се случват някакви денс вакханалии, едва ли не всичко е до главата в алкохол и разни забранени стимуланти и хората правят секс навсякъде.
Ти бил ли си там да провериш, че не е вярно?
Да, сега тъкмо се връщам от Лондон. Миналата седмица в сряда беше партито за Топ 100 DJs в Ministry of Sound. Имах възможност да обиколя и още няколко от лондонските клубове.
Как мина партито?
Страхотно, уникално. Проблемът беше, че залите бяха три и трябваше да прескачам от една в друга. Представи си, диджей като Фед Ле Гранд пускаше на бара в клуба. Музиката беше изключителна, диджеите бяха нахъсани да пускат най-доброто, защото като имаш събрани такива имена, топ имената от класацията, всеки се бори да впечатли.
Това ли е сладката част от работата ти като главен редактор на DJ Mag?
Хе-хе, определено това е сладката част. Пътуванията, фестивалите. Тази година ходихме и на Exit, на фестивала в Амстердам. Всичко друго е събиране на текстове, гонене на срокове, сещаш се.
Иска ли ти се да си от другата страна – да правиш музика и да пускаш, а не да пишеш за това?
Да пускам – не. Контактите ми с диджеите са били, за да разбера какво ги кара да създават и пускат тази музика, какво е вдъхновението им, но не ми се е искало сам да пускам. Това е доста отговорна задача. Имаш едни 2000-3000 души, за които ти отговаряш и трябва да ги забавляваш. Може би някой го възприема просто като седене зад миксерите и пускане, но мисля, че е много по-отговорно и по-творческо, отколкото изглежда на пръв поглед.
