Дългата разходка с Анелия Илиева

Анелия Илиева е на 23 и кара всички да се пукат от яд, защото именно тя е главният редактор на българския Rolling Stone. Приема философски моментите, в които среща пренебрежително отношение от страна на по-опитните си колеги, а първоначално срамежливият ни разговор се превърна в разходка на стари приятелки, които трябва да си наваксат пропуснатите години.

Алиса в Страната на Чудесата
Още като дете имах чувството, че улица Малко Търново я виждам само аз и никой друг не я знае. Тя беше магическо място и дори когато станах голяма, продължих да я усещам по този начин. Досега си мисля, че това е най-хубавото място за живеене, защото съм чувала, че всичко под земята е свързано с тайни тунели и антибомбени съоръжения. Звучи ми като най-безопасното място в цяла София.

Камъните падат
Ротондата Свети Георги е друго мое място в града. Много си падам по археологията и ме е яд, че в България не си ценим историята. Ето сега, ако не е този Art Club Museum, съм сигурна, че младите хора изобщо няма да влязат да видят какви неща има от римско време. Сега ги виждат като част от интериора на заведението. Това е много жалко, защото за тях това са просто “някакви камъни”.

Работещо момиче
Моите приятели се занимават с бизнес. Работата ми за тях е вятърничава. Те мислят, че ходя да си говоря с разни хора, пиша някакво списание, занимавам се със снимки, музика нещо… А в Rolling Stone има много сериозни икономически и политически статии. Споря с тях, изтъквам аргументи, обяснявам колко сериозна медия е това. Моят приятел обаче ме подкрепя и вярва в мен от самото начало.

Спорт и музика
Първата си работа започнах, когато бях на 16. Започнах да пиша в спортно списание. Смешното е, че получих работата, след като разкритикувах един от броевете на изданието пред главния му редактор, без да знам, че това е той. Беше неловка ситуация, но той, вместо да ми се разсърди, ми предложи работа. Работих там 2 години, а после продължих в Iron Man – друго спортно издание. Израснала съм във фитнес зали, защото майка ми се занимаваше с бодибилдинг, така че материята ми е позната. Освен това съм съдия по бодибилдинг.

Голямата стъпка
За момичето във фонтана пред Народния театър винаги съм се чудила защо има толкова огромни стъпала. Толкова е грациозна, а с тези огромни крака да я направят… Сега ще ми се обиди някой скулптор, но така си мисля. Обичам градинката пред Народния театър, защото винаги има много колоритни образи там. Като този човек, който чете книга отсреща с лента-фенер на челото. А и тези хора, които играят шах, са много емоционални.

RocknRolla
Ходих на концерта на Kultur Shock, но Контрол ми харесаха повече. Любимата ми група е Red Hot Chili Peppers и се надявам да ги гледам някой ден. Макар че Антъни Кийдис май се пенсионира. Започна да пие вода и да яде зеленчуци, след като се усмъртяваше с наркотици дълги години. А догодина Rolling Stones ще правят турне и ще бъде супер, ако дойдат и в България.

Към корените
Гледам си бонзай. Уча се да го поддържам. Не се полива, а се накисва в интервал от 2 до 7 дни, в зависимост от това как се държи почвата му и каква е температурата и влагата на въздуха. Много е важно да се изчиства от шумата, ако му падат листата, за да не загниват корените. Не обичам много да се грижа за растения, но бонзаят е много симпатичен. Почнаха да му падат листата през есента и аз много се панирах, викам “край, уморих го, умря”. Oбаче прочетох, че всъщност бонзай е дърво и трябва да се има предвид това.