Дългата разходка с Dessy Messy
В една много стара песен, шведски хип хопър жизнерадостно припяваше, че стените не лъжат. Вярваме му. А на една стена, някъде из Европа, веднъж прочетохме EARTH Without ART is Only EH. Ето защо, осъзнавайки важността на изкуството, се обадихме на Деси Панчева (или Dessy Messy), собственик на Hip Hip Atelier (ул. Княз Борис 166, на две крачки от Женския пазар), професионален любител на изкуството и от време-навреме диджей, за да ни разходи из нейния собствен (а и наш общ) свят и най‑вече – град.
Всичко за майка ми
Преди около година, когато реших да се захвана с ателието, смятах че то ще бъде единствено и основно мое занимание, а ето че година по-късно се занимавам и с една част от семейния бизнес. Най-новото ми начинание е в сферата на селското стопанство, като тепърва ми предстои да изкарам 150-часов курс за млади фермери. Звучи доста абсурдно, но всъщност зад всичко това стои изключително важен за мен човек – майка ми, която винаги е била модел за подражание и обект на възхищение. Постоянно ме изненадва с нейния нестихващ ентусиазъм и интерес за нови предизвикателства.
Не трябва да сте артист, за да работите тук, но все пак помага
Hip Hip Atelier бе създадено с конкретна цел – да представлява едно лице на съвременната култура и всички негови производни, а именно съвременните илюстрация и графика, уличното изкуство, непретенциозната фотография, независимите печатни издания и експерименталните печатни формати и всяка една друга разновидност на криворазбраното съвременно изкуство. Нещата в Hip Hip са истински и лични – артистите и посетителите са приятели, и като цяло нямам претенцията, че нещата, които правим, са от голямо значение за каквото и да било. Факт е, че все повече хора посещават събитията и изложбите, и все повече артисти ни пращат своето портфолио и презентации. Оттук-насетне предстоят само хубави неща!
Хиляда сияйни слънца
София е град с много лица, но повечето от тях са скрити за тези, които се страхуват да се изцапат. Обичам да карам колелото си по разбитите и пренебрегнати улици и да си представям тяхното бъдеще. Това, което ненавиждам в града, но и не само тук, е липсата на добре изградени пешеходни зони и велоалеи, както и липсата на каквато и да е инфраструктура за хората в неравностойно положение. Докато пред очите ми се строят десетки молове, аз се питам какво се случи с парковете, читалищата, библиотеките…
Скрит чар и открити хора
За да видиш истинския блясък на Женския пазар трябва да потиснеш всичките си предразсъдъци и стереотипи. За жалост, това историческо кътче от София (както и много други) е част от нечий пъклен план за модернизиране на градската среда, включващ неглижирането на паметници на културата и тяхното постепенно разрушение, последвано от платен паркинг или от поредния строеж на сграда с неясно бъдеще. След повече от година в квартала, вече имам няколко любими места, които непременно посещавам поне веднъж седмично – пекарната за арабски хляб точно пред ателието, култовия турски ресторант ЕGE, китайския ресторант Азия, няколко задължителни магазинчета за втора употреба и Всичко-за-1-лев, както и много други скрити съкровища, които съществуват в пълна хармония с Женския пазар. Ако минавате наблизо и сте гладни, съветвам ви да се престрашите да влезете в китайски ресторант Азия и да си поръчате салата от пилешко филе и краставици, задължителната лютиво-кисела супа, с която заведението се гордее, и пшеничните нудели със зеленчуци.
Градската баня
Софийската Централна минерална баня безспорно е една от най-красивите архитектурни забележителности в града. Много често минавам оттам и се спирам да разглеждам орнаментите по фасадата. Какви ли не безумни слухове се носят относно проектите за банята и отдаването є на концесия – от музей на дизайна до луксозен спа център, комбиниран с Музея на София… Както и да е – страх ме е да си помисля дори какво може да се случи с тази невероятна сграда, ако не бъдат положени грижи по укрепването и реставрацията й.
Music Is The Only Drug
Когато с някой от моите приятели заговорим за музика, минават часове. Всички мои близки приятели са абсолютни меломани и не мога да си представя как някой може да съществува пълноценно без музика. Аз не съм диджей, не се занимавам професионално с това, просто обичам да се забавлявам и с удоволствие приемам покани за участия по различни събития. Следващото място, на което ще пускам музика e Artnewscafe в Пловдив по време на Нощта на музеите. А иначе очаквам с нетърпение Beacon – новият албум на Two Door Cinema Club.