Дългата разходка с Георги Касабов
Вероятно го знаеш като NDOE или Cmotan MC – никове, проправили път за десетки из екзотичните дебри на българските графити и хип хоп. От години обаче Георги Касабов сече пътеки в още една джунгла – родната реклама. И не че ни е мегафренд, ама е потискащо добър и в трите. След като последно драска в коритото на Перловска на второто издание на Urban Creatures, a после се качи в планината, за да диджейства на поредната серия на дръменбейс феста Broken Balkanz, го изведохме на разходка из Града, та да си попрехвърлим някои общи положения, да се посмеем и да постреляме с мъдрости от трите точки.
United colors of NDOE
Този графит вече не помня кога съм го правил. Но ето, стои си – щом никой не го е изтрил досега, значи става. Сетих се, беше сутрин – така правехме преди – излизахме на бомби в два или три, и чак до сутринта. Най-страшното място, където съм ги правил, е гарата. Изненадаха ни от двете страни и такова бягане бягахме… Тогава там, на 12-и коловоз, реших, че повече няма да правя така. Иначе най-добре се пръска с три флакона. Аз бих избрал бяло, черно и бронз – олдскул. Миналата седмица ходих в реката, нивото е високо. Децата се радват, искаха ми автографи, стана ми малко неудобно и дърто.
На крак, отрудени ръце!
Рапърът разбира, че е одъртял, когато си намери работа. Като се събудиш сто пъти без два лева за кафе сутринта, разбираш, че животът не е само рап. А добрите рапъри работят в рекламата. Криейтив директор съм – надъхвам екипа си за подвизи. И съм продавач. Но рекламата трябва и да окултурява, не само да продава, а и да надгражда. Не задължително да образова, но да има морал. Не бих рекламирал цигари. Перфектно стана, че забраниха тютюнопушенето, така трябва. И ако хората хейтват през лятото, не ми се мисли какво ще е зимата. Да си пушат по домовете. Пък и то е гадно.
Винаги двама, винаги
Наскоро прочетох в хороскопа си – време е да се ориентирате какво точно искате да правите. Днес обаче чух нещо много умно – на мъжете винаги трябва да им остава време за хоби. Та, групата (DRS – бел. ред.) си я бутаме с Митака, не е лесно, бачкаме здраво. Но си се събираме, пишем рими, записваме. Имаме концерт във Варна след няколко дни, после излизаме на Spirit of Burgas за втори път – на сцената На тъмно, пак с Нокаут. То тази година почти всички ще са в Бургас – Гумени глави, Сенсей, Станчо, всички. Има една-две-три нови песни, но ще изкараме и старите неща. Като Guns N’ Roses. И май това ще е за лятото.
Основи на БГ рапа
Ето тук беше студиото на Sniper Records, на последния етаж. Сега няма лидер като Станчо, който да бута нещата. За да мърдаш, трябва да ти се налива кръв. Рапърите спряха да се бият и да се плюят. И рапът умря. Не мога да нарека рап мейнстрийма, който не е музика за музиката, а за пари. Как можеш да кажеш, че си добър, когато се съобразяваш с пазара? Това не си ти, а пазарът. Като всичко е мирно, не става. Хейтът все още бута нещата напред, това в рапа специално – да докажеш, че си по добър, да нахраниш, да му сипеш на другия – то така си е почнало, батъл му е майката. И ако няма нецензурна дума, е рап, но без топки.
По света и у нас
Тези дни излезе едно хубаво парче, на DENA. И веднага: “Ти чу ли българската M.I.A?” Това никога няма да изчезне. Веднъж ми казаха, че съм българският B-Real и не знаех дали да се зарадвам. Виж, българският Боб Дилън не ми звучи зле. Но ме дразни, че няма български емсита, които да разцепват, от десет години го повтарям. Хората продължават да емигрират, явно ще остана само аз. Радвам се, че последното ми видео по Woo Riddim чукна 100 000 гледания. Сега рап се слуша в Тубата. Следя повече английски изпълнители, защото каквото хванат, го пречупват и правят нещо ново.
Хора на показ
Нямам facebook профил. А може би трябва – споделянето е новата валута, казаха наскоро в една реклама. Хората си изпяват и майчиното мляко. Това е виртуален ексхибиционизъм, дори не знаеш на кого се показваш. Всички искат да са известни за малко, но не всеки е интересен. Или колкото повече споделяш, толкова по-интересен ставаш? Георги Касабов не харесва това. Вече стана “какво ми го говориш, направо го постни”.
Екзистенц
Първата ми работа в София беше като уебдизайнер за една фирма, която правеше банери за попове, лога с кръстове и изобщо рекламни материали за всякакви църкви. Дали вярвам в Бога? Вярвам. Бог не си ли ти? Като си говориш с Бог, не говориш ли със себе си? Човек трябва да води диалог с някого, дори без думи, да следва някаква нишка. Защото живеем бързо. Не, не е нова песен. Каза го някой по телевизията и аз се усетих, че е вярно за мен. А и времето минава бързо. Ето, пак клише. Всеки в един момент разбира клишетата, защото дотогава всичко му е крайности – черно и бяло. Изведнъж осъзнаваме, че животът е всичко между черното и бялото – цялата палитра от сиво.
Бас и глас
Търся цел. Не знам дали не изцедих рапа. Ето – при рапа пееш пред двеста-триста човека, при дръменбейс – пред хиляда. За да искам да правя музика, трябва или да я правя по нов начин, или да се ориентирам към нещо ново. Затова мисля, че с дръменбейс ще ми се получи. Мъча се да правя повече неща, дори и да не се справям с всичките. Първо защото мога, второ – защото искам. Нещата се застъпват, не всичко успявам да изцъкам, но това не ме отказва. И не спирам да си пея, защото ми се пее. Сега в главата ми е It Must Have Been Love на Roxette – последната песен, която чух в таксито.
