Дългата разходка с Илиян Ружин и Иван Хадживеликов

В истинския живот Илиян Ружин и Иван Хадживеликов се занимават с всякакви неща, но точно в 19:00 всеки четвъртък нахлуват в паралелната радиовселена, преоблечени като системния администратор и материално отговорно лице Ружин и Вашият Диспечер. С други думи, двамата са архитекти и водещи на злонамереното радиошоу по Радио София (94.5 FM) Фалшименто – предаване, което е повече пенди, отколкото инди, затова предлага най-комерсиалната музика, която не можете да чуете другаде. Изведохме ги на разходка в есенния съботен следобед, а те се явиха в пълна бойна готовност – въоръжени с няколко листа и флумастер.

Бургас-София
Ружин: Така се случи, че Фалшименто бе заченато в Бургас, а не в София. Защото единият от нас сееше там, а другият жънеше.
Диспечерa: В подножието на високия хотел България се видяхме, харесахме се…
Р: И той обеща да ме води на концерт на Air!
Д: Ама после го отмениха, не ги е срам.

Фалшименто
Д: Всъщност предаването си е на Ружин и е посято в Радио София, където вървеше още преди аз да се намеся. Всеки очаква държавата да е ограничител, държавната медия – също. Напротив – в малко други радиостанции Фалшименто би виряло. Биха ни изритали на момента! Просто защото там не се позволяват отклонения от формата. А пък ние изобщо не вървим по правия път, а сме пълен офроуд.
Р: Много съм доволен, че в момента се намества и в интернет, facebook групата ни вече има 408 членове, които всекидневно изземват функциите ни и споделят клипове и музика.
Д: Обаче онлайн може всеки и хиляди хора правят радиа, блогове, подкастове. Има си друга тръпка в това да си в ефир. Прибира се в четвъртък отруденият герой на работническата класа по околовръстното, радиото му старо, не му е много дълга FM скалата, само на нас се надява… И хоп! После звъни в ефира и казва: “Много хубави музики пускате!”

Не(известни)
Д: Даваме шанс на всякакви хора в нашите плейлисти. Дори на неизвестни музиканти като Дейвид Линч.
Р: Ама много добре ни се получава това предаване!
Д: Е, поне на музика го докарваме.
Р: Да, защото това е комерсиално предаване, но различно. В него звучи суперкомерсиална, добре направена музика… която никой друг в България не пуска! Примерно The Black Keys, Magnetic Man, Дейвид Линч, Plan B.
Д: Навремето имаше едно фенство, трябваше да търсиш музиката. А сега тя е навсякъде, обаче на никой не му пука. Затова се получава парадоксът – хем да сме индипендънт, хем в предаването да има комерсиална музика.

Индипенди
Д: Абе, има ли място в София, което да е индипенди?
Р: Шишман?
Д: Да бе, верно, Шишман! Ама друго… Илиянци!

Напред-назад
Д: Фалшименто е предаване, вдъхновено от града. Покрай характера на работата ни по цял ден сме на разни места из София, но на практика не излизаме никъде. Хаха, това обаче хич не е куул.
Р: Но е индипенди!
Д: Онзи ден отскочих до един новооткрит клуб, но децата вътре много бързо ми надуха главата. Намусих се и си тръгнах, хаха.
Р: Аз пък мога да се похваля с внушителен нощен живот – и то все по работа!

Диспечерски истории
Д: Аз съм призрак, аз съм бот. А и диспечер не е прякор, това е един стар пиянски лаф от Шумен. Там като се седне да се пие, по някое време на вечерта главният пияница става, вдига наздравица и казва: “Добър вечер, аз съм вашият диспечер!” Така и аз го изпуснах веднъж в ефир, а то продължи.

Park Life
Д: Парковете са хубаво нещо. А и някои от статуите  в парка Заимов ми харесват. Например тук, в центъра му, има една творба, чието име вероятно е нещо като Постструктуралистка целувка на Дали, но всъщност е просто един огромен подгънат бетонен лист. Понякога минавам край него и много ме впечатлява.
Р: На мен пък паркът ми се струва пренаселен. Но пък частта около Сфумато и СкараБар ми допада много. Всеки театър трябва да има своя СкараБар…
Д: Защото театралите трябва да ядат, а ние, седнали на по бира на масичката в ъгъла, да кроим своите планове за световна доминация.

Долен Лозенец
Д: Той е долен, защото е зад радиото. Удобен е, защото има доста места, където да се крием, както сме го правили навремето – кафенца и барчета, в които да бистрим пъклените си планове. А и е толкова близо до диспечерската служба!
Р: Много е хубаво! В Долен Лозенец човек винаги може да се загуби.
Д: Което е чаровно!
Р: Губиш се чаровно? Или е чаровно да се губиш?
Д: Чаровно е, че хората, които знаят всичко и навсякъде в града, не могат да запомнят лозенските улици и се губят. Странна работа – те са две улици на кръст, но дори бакшишите не се оправят.