Дългата разходка с Ирмена Чичикова

Ирмена Чичикова е една от онези прекрасни млади актриси, които имат толкова фатално излъчване, че още с излизането от академията ги пускат в дълбоките води  на тежките, опасни, но и сладки роли. И след Дакота/Верига от думи и Изкуството да смиташ боклука под килима, който й донесе Икар за поддържаща женска роля, последваха не по-малко драматичните Нирвана и Конструкция на освободеното въображение. Тази година за първи път Ирмена ще играе главна роля в пълнометражен филм, а пътят пред нея определено изглежда интересен.

Първа сцена
Реших да започнем точно от Сфумато, защото ми се струва, че реално пътят ми в София започва точно оттук. Въпреки че преди да вляза в класа на Маргарита Младенова и Иван Добчев в НАТФИЗ учих цяла година в Софийския университет, срещата ми с тях точно тук по някакъв начин постави начало на истинското ми развитие и осъществяване. Вярно, по време на обучението понякога е имало пренасищане от мястото, но откакто завърших, не съм нонстоп тук и сега всяко завръщане е много позитивно и ми носи само приятни спомени и хубави надежди за бъдещето. Обичам да съм около Сфумато към края на сезона, преди Малкия сезон. Имам и страхотни спомени как седим в парка с колегите, напрежението от годината вече е спаднало и си говорим за нещата, които сме правили, и това, което сме научили и гледали. Обичам и през зимата, защото в разгара на сезона е страхотно да се скриеш на топло, да изпиеш един чай и след това да отидеш на театър.

Борба за независимост
След като завърших, имах покани да играя в Сливен и Пазарджик. Но избрах да се боря и да бъда артист на свободна практика. И решението по някакъв начин ми донесе точно това, на което се надявах – свобода, участие в проекти, в които ми е хубаво, работа с режисьори и актьори, които харесвам, и разбира се, сладката тръпка от неизвестното и от риска. Защото никога не знаеш кога ще има следващ проект и дали изобщо ще има. Слава богу, при мен има проекти и не мога да кажа, че свободната практика ми е дала празно време. Затова ще продължа да се боря.

Като на кино
Последно като се видяхме, си пожелах да снимам и ето – вече един месец снимам първата си главна роля в киното. Страшно съм щастлива, че съм част от новия филм на Петър Попзлатев с работното заглавие Аз съм ти. Там си партнирам с куп прекрасни актьори – Деян Донков, Михаил Билалов, Владо Пенев, Ованес Торосян, Захари Бахаров, както и с Жанет Спасова. Филмът е базиран на незавършения роман на Димитър Димов Роман без заглавие и продължението на дъщеря му Теодора Димова – Адриана. Във филма играя две роли, което е голямо предизвикателство. Развива се в съвремието и през 30-те години на миналия век. Главната героиня Адриана в романа на Димитър Димов е разглезена богаташка, свикнала да притежава мъжете и да получава всичко, което иска. И в един момент се влюбва, разтуря една двойка и съсипва един човешки живот. Развръзката се случва през 2003, когато тя решава да разкаже живота си на едно младо момиче, което се грижи за нея. И започва отново да преживява всичко, което й се е случило. Въпреки пословичното чакане, за мен в снимането и киното има магия и невероятен чар. Всички снимачни дни дотук се събуждам страшно щастлива и си мисля, че ми се случва точно това, което съм искала. Отивам на снимки преливаща от кеф.

Сценична треска, с паста и четка
В момента играя в София, Пазарджик, Сливен и Русе. Бъдещ проект няма, но последният се осъществи съвсем скоро – става дума за Конструкция на освободеното въображение с режисьор Десислава Шпатова в ДТ Русе. Харесва ми, че покрай това пътуване между градовете, често се случва да се събуждам на различни места. Обичам да пътувам и имам страст към хотелите. Затова и нямам някакви ритуали и традиции. Освен да си мия зъбите преди представление. И особено колегите в Пазарджик много ме бъзикат за това. Ако примерно се случи да си забравя четка или паста, те вдигат паника и се шегуват: „Край, пада представлението.“ Също преди представление слушам музика, която да ме вкарва във филма. За всяко е различна. Преди Изкуството да смиташ боклукла под килима слушам Роушийн Мърфи. Преди Дакота и Верига от думи слушах Бьорк. Преди Нирвана, колкото и да е странно, слушам едно супердълго парче на една английска банда – The Hours. В Русе пък нищо не слушам, защото преди представлението звучи една шведска диско група, която е напълно достатъчна.

Числото 22
Ето ни сега на Иван Асен 22. 22 ми е любимото число – като в лексикон, хаха. Сигурно защото аз съм родена на 22-ри, при това съм Близнак и тази двойственост още повече ме кара да го харесвам. Има няколко числа, които съм си намислила, че ми носят хубави неща и че са ми важни. И като ги има в телефонен номер или адрес, ми става хубаво. Май съм суеверна, но не много. Но например обичам котки само на картинка, иначе, като ми мине черна котка път, се въртя три пъти. Не минавам под стълби.
Не знам дали заради числото, но Нели Митева стана един от най-близките ми хора в София и в личен, и в професионален план. В шоурума є е адско спокойствие и усещане за стил и класа. При нея винаги идват страшно интересни хора, предимно жени. А аз самата се глезя по женски там. Покрай нея и покрай хора като Слав и Хубен вкусът ми и интересът към модата силно се обостри. Случиха ми се много различни от театъра и киното неща – модни фотосесии и май точно модната фотография е изкуството, което най-много ме привлича. Особено след изложбата на Лиляна Караджова Постидентичност, в която имаше и мои фотографии.

Усещане за място
Най-интересното е, че аз не съм кръстена. Може би ще се кръстя. Обаче имам някакво особено отношение към църквите. Странно е, защото Св. Александър Невски е огромна, не е точно уютното място, където да се скриеш. И въпреки това на мен ми носи много добра енергия. И още от първите ми години в София е мястото, което от време на време посещавам. А сега и филма снимахме тук. Качихме се горе на едно място, точно между двата купола, откъдето се влиза точно под изображението на Господ. Бяхме с Ованес Торосян и не можехме да повярваме – изключителна енергия те облъчва отдолу. Мирише на свещи, тежък въздух, който се надига и те преизпълва. Усещането беше невероятно.

Летни дни, нощни коктейли
One More Bar за мен е едно от малкото такива места, където наистина ми е готино да ходя и да се виждам с приятели. Често си правя и професионални срещи тук, защото атмосферата е смесица между лежерност и лека строгост – перфектното съчетание. На мен ми е достатъчно да имам едно такова място в града – да познавам персонала, да имам приятели, които ходят там и да се чувствам като у дома си. Движат го близки и мои, и на Стефан (А. Щерев – бел. авт.) хора, което го прави още по-приятно. Като цяло гледам да не пия много алкохол… Но тези летните коктейли са уникално вкусни. Освен тях напоследък пия уиски и бяло вино. А цяло лято – пасиран таратор в чаша.

Вкус на сутрин
Пазара при градинката на Св. Седмочис­леници го обичам от самото начало, когато живеех на Стефан Караджа, заради миризмата на плодове и зеленчуци. Най-любимо ми беше сутрин да стана и да си купя плодове и ядки. Имам един продавач, от когото си пазарувам сушени ядки и до днес. Не знам как се казва, но като ме види, постоянно ми предлага неща да опитам. Сега живея далеч, но продължавам да минавам оттам, кoгaто имам възможност.