Дългата разходка с Ива Шатц

Модният и културен анализатор Ива Щатц е живяла в Тел Авив, Лондон и Ню Йорк, но любовта към София винаги я връща на добре познати места. Жената, която разшифрова и превежда на разбираем език културните специфики на времето и обществото, определя себе си като космополит, майка и съпруга – “все важни роли за мен”. След двучасова разходка сред снежни топки и смях установихме, че г-жа Шатц е и човек, който успява да превърне всяка среща в малък празник.

По света и у нас
Аз съм доста интровертен човек, обичам анонимността и избирам места, които по някакъв начин ми дават възможност да наблюдавам отстрани. Много обичах Ню Йорк от края на 90-те – с кмета Джулиани, ниската престъпност и икономика в разцвет. Тогава във въздуха витаеше усещането, че непознатото е приключение и всичко е възможно. За съжаление след 11 септември пак бях там и усетих друга вибрация, която малко ме разочарова. И така преоткрих Лондон, който е като класически любовник, хаха. И в момента продължава да ме изненадва – усещам силата на духа на английското общество, което въпреки кризата продължава да се забавлява и да разбива всички правила. Обожавам Италия, липсва ми Израел, където ми беше доста трудно и сега, като се обърна назад, виждам, че може би там съм оставила нещо от себе си. А София, тя е просто една много полезна носталгия, която е като раничка, която ти е оставила белег – от тия секси белезите, които няма как да ги заличиш, но си ги обичаш, защото са те е оформили такъв, какъвто си. Любов, как иначе да го определиш, макар и изстрадана.

IN/OUT
Духът на времето не е дали тази чанта ще бъде ХХL размер от змийска кожа, или ще бъде среден от крокодилска – това не показва нищо, освен че сме хиперконсуматори. То е част от политиката, филмите и това какво чувстват хората – всичко е част от духа на времето и модата е един много приложим, буквален превод на тези неща. Моята работа със студентите е именно да ги науча да разкодират този език. А българският пазар е доста противоречив – хората, които купуват мода, са една обособена група със специфичен вкус, малко встрани от тенденциите. Масовият потребител не осъзнава нуждата да следва тези знаци на обществото, още му е малко встрани от злободневните проблеми.

Вкусно
Обичам да готвя, също така обичам и градинарството. Хората, като чуят мода, и си представят някакви хора, които си правят маникюр, ходят на шопинг и изобщо се занимават с гламурни дейности. Ние обичаме да стоим вкъщи – правим вечеря, пускаме музика, каним гости след 21:00, когато синът ни Макси си е легнал. Някои хора се чудят как това може да ми харесва, но това си е моето балонче, в което се чувствам страхотно уютно. Понякога обичаме да си доставяме удоволствие, като излизаме навън, отиваме в някой страхотен ресторант и там се наслаждаваме максимално на вечерта. Обичам Mediterraneo на ул. Оборище, където по това време е запалена камината и е особено уютно, също така и Вино бара на Раковски, както и Руската църква срещу него. С мъжа ми си правим и едни бягства за обяд – това придава особено удоволствие в живота, а и двамата сме си романтици.

Алма матер
Завършила съм българска филология и тогава се шегувахме, че нашата специалност е на световно ниво и после можеш всичко да работиш. Периодът в университета беше много вълшебен и аз много си го обичам, оттогава имам страхотни приятелства. Обичах текста много, като бях по-млада, думите ми бяха много важни, дълбоките нива, скритите послания. След това се оказа, че изкуството ми е голяма страст, израснах с каталози за изкуство и за мен бяха като книжки с приказки. Чужденците, които идват, обръщат внимание, че сградата на университета е много по-внушителна от тази на парламента. Човек ще каже, че образованието тук е на голяма почит. Но за мен тази сграда е трогателна, а дворът през пролетта, когато цъфнат дърветата, ми е суперлюбим.

Алтер его
В лошите дни хората, които много добре ме познават, биха разбрали чувствата ми по дрехите. Тогава липсва провокация, силуетът или цветовете са много по-класически. В дните, в които се чувствам добре, обичам повече да експериментирам, да я има играта. Иначе като цяло мисля, че 20-те години са моето време. Аз съм доста джаз гарсон – от типа хем интелектуално, хем малко лудо, къса коса, много пера, много шармантно, хаха.