Дългата разходка с Маги Малеева

След 16 години в професионалния тенис Маги Малеева роди две деца и днес хваща ракетата основно за удоволствие. Животът й е максимално прост и напълно удовлетворяващ – качествена храна, качествени дрехи, качествени преживявания. Как се спазват основните правила на зеления живот в големия град, от самата Маги.

Ден съвсем обикновен
Eдин обичаен ден е свързан основно с децата ми. След второто бебе животът ми се промени тотално и една година бях абсолютно тяхна. Приготвям им ядене, защото държа да не се хранят с неща, купувани навън, опитвам се винаги да нося нещо с мен и да мога да им дам. Напоследък започнаха да остават на градина и сутрин имам време и за себе си и ми е ужасно приятно да спортувам. Играя тенис, скуош и почти цялото си време прекарвам тук – в тенис клуб Малееви. Ако имам срещи, също си ги организирам тук, тъй като има всичко на едно място – мога да отида да се подстрижа, да хапна в ресторанта, на масаж.

Храна за душата
С мъжа ми Любо (Ноков – бел. авт.) се опитваме понякога да излезем, защото в продължение на 10 месеца не бяхме ходили навън нито една вечер. Но това си беше наш избор, изобщо не съжаляваме. Просто бях леко неподготвена, че ще е толкова трудно с две деца, защото с едно все едно си без дете, а с две – все едно си с десет, хаха.
За една добра вечеря най-важното е храната да е хубава – по възможност да се готви с пресни подукти, не с полуфабрикати, ако са био – още по-добре, но местата, които покриват тези прости критерии, са доста малко. Cru е едно от заведенията, които посещаваме с Любо. Обичаме да ходим и в Chef’s, близо до Панчарево. Това са може би двата ми любими ресторанта. Ако има място за непушачи, това е абсолютен приоритет, защото аз не мога да понасям дим изобщо. Затова през зимата и с децата става много сложно ходенето по ресторанти. Неприятното в София е, че към хората с деца има абсолютна дискриминация. Ако заведеш детето си в музей, някоя лелка ще те изгледа лошо, че не си го държиш вкъщи, в ресторантите се пуши, а улиците са ужасно мръсни.

Home Sweet Home
За някои неща в България е лесно, защото още има села, в които се произвеждат разни неща и за хората е много по-удобно да си набавят хубава храна от там. Трудно е от гледна точка на каране на колело например. Когато нямах деца, основно така се придвижвах, но с деца е немислимо. А има градове като Амстердам, Берлин и Виена, където по всяко време можеш да видиш майки, които носят бебето си на гръб и карат колело – толкова е безопасно. Или в тия приспособления, които се закачат за колелото и возиш дори новородено. Такава гледка просто ме разплаква, защото за мен това е идеалният град за живеене.

На училище
Най-новият проект на Горичка е училището, в което поставяме на дневен ред темата за устойчивото развитие и в бизнеса. В първото се записаха десет души и мина успешно. Да се намерят хора, които разбират от нещата, с които ние се занимаваме, е доста трудно, защото темата е нова, но има 6-7 страхотни лектори и хората останаха доволни. И на финал казваха: боже, не знаех, че знам толкова малко. Планирали сме следващото за 9 и 10 април и се надяваме после да продължи през два месеца. Преди Горичка говореше за малките стъпки – какво всеки от нас може да прави ежедневно, но това малко ни омръзна, хаха, и се изтърка. И понеже в света на бизнеса се случват страшно интересни неща, а и вече май няма голяма корпорация, която да няма директор по устойчиво развитие, ни се струва, че това е мястото, откъдето може да дойде най-голямата промяна – когато бизнесът осъзнае, че ако е по-ефективен, може да печели пари.

Семейна афера
Аз съм от семейство с три деца, сестрите ми имат деца и аз също съм искала да имам, така че животът и големият тенис не ми липсват така осезаемо. Хубавото е, че при мен преходът стана леко, намерих други интереси и поле за изява и сега даже много мразя да пътувам – това ми остана като деформация, хаха. Мисля, че никога вече през живота си няма да обичам летищата. Пътувала съм по десет месеца в годината, не съм имала дом, багажът ми е бил на три различни места и това никак не ми липсва. Сега най-забавно ми е да бъда с децата. Наистина. Те растат – голямата, Юлия, вече говори и ми е суперзабавно и смешно с тях. Това е номер едно забава за мен. Особено когато сме всички заедно.