Дългата разходка с Марин Кожухаров
Зад добрите идеи обикновено стоят готини хора. Ако влезете в магазините на Capasca, ще добиете много ясна представа за личностите, които стоят зад марката. Добра кройка, изчистен силует и голямо внимание към малкия детайл. Марин Кожухаров много прилича на дрехите, които продава. Млад и добре облечен бизнесмен, ама от положителните герои, който за годините, в които е начело на една от малкото адекватни български марки, не е забравил колко е важно доброто чувство за хумор. Освен това не пропуска възможността да се впуска в приятни житейски приключения, включващи например написването и издаването на първата му книга (Криминална история, в книжарниците от Сиела, 10лв).
Местата
Много по-малко се вълнувам от местата, отколкото от хората. Единственият критерий, на който трябва да отговаря едно място, е там да има интересни хора. Не съм и особено запален турист. Заради характера на работата ми пътувам много, но не съм от типа, който отива в един град и тръгва по музеите. Клише е, но предпочитам някой местен да ми покаже скритите улички, вместо да посетя всички забележителности наоколо. В Париж все още не съм се качвал на Айфеловата кула, въпреки че съм ходил сигурно 100 пъти.
Capasca и пътят на трудните решения
Истината е, че преди се налагаше да минавам редовно през магазините. Сега имам екип, който се занимава с това. И моето посещение е по-скоро за удоволствие, отколкото за да свърша нещо. Иначе как избираме локациите, за да отворим магазин? Питаме врачка, хаха.
Локациите са ясни. Централната търговска улица е една, моловете са няколко, но там основно става дума за нивата на наемите, така че нещата не са чак толкова сложни. В чужбина направихме сериозен опит в Швеция, където преди години отворихме три магазина, но след това продадохме целия бизнес, защото кризата, преди да дойде тук, премина оттам. И предпочетохме по-консервативната стратегия – да работим с посредници, а не директно. Това беше едно от сложните решения в живота ми, но, от друга страна, беше много прагматично, а в бизнеса това е абсолютно необходимо качество. Разбира се, събрахме много опит и сега сме далеч по-подготвени за предстоящите ни проекти.
Има доста трудни решения в живота, но в даден момент разбираш, че дали ще отделиш 1 седмица да мислиш по даден въпрос или 1 час, няма голяма разлика. Просто се научих малко по-бързо да вземам тези решения. Сядаш, претегляш за и против и вземаш решението с ясното съзнание, че може и да си сбъркал. И понякога бъркаш, но това е част от играта. Склонен съм да рискувам, но не на база интуиция, не съм глупаво рисков играч, не вземам решение заради това, че съм станал с левия, а не с десния крак.
Работа за удоволствие
Графикът ми преди празниците включва същото, което включва и по празниците, и след тях. Не обичам да деля времето си на работно и свободно, защото това ме натоварва. Имал съм случаи, особено в първите години на Capasca – отивам на море за 10 дни, което беше адски сложно за вместване в графика ми по онова време, но решавам, че добрият мениджър трябва да може да си отдели тези дни… и това море се превръща в ад. С два телефона по цял ден, прекарвам деня в хотелската си стая и излизам на плаж само вечерно време. Сега съм много по-балансиран. Но грешна тактика е и да жертваш нещо заради бъдещето – да си кажеш, ето сега ще жертвам тия 1-2-5 години и после ще стане страхотно.
Писателска история
Защо написах книгата? От 6-7 години пиша малко по-сериозно. Пишех предимно къси разкази, но жена ми (която обикновено е първият ми читател и респективно – критик) ме провокира да напиша нещо малко по-комерсиално, но пак с “моите” си неща вътре. Тя така ги нарича, “твоите си неща”. Първоначално нямах идеята книгата да е криминална, но към средата тя взе да се криминализира, хаха. Има и биографични елементи, но по-скоро биографичното е в цялостното усещане, а не в точното възпроизвеждане на случки и герои. Пиша най-добре, когато пречупвам действителността през моя личен светоглед, когато описвам неща, които са ми близки и познати. Нямам никакво желание да се поставям в кожата на герой, който изобщо не прилича на мен.
Изненадах се, че доста хора са прочели книгата наистина задълбочено. Явно стереотипите ми на ъндърграунд писател ме подвеждат. Разбира се, аз също се надявах, че ще има читатели, които няма да се интересуват само от това кой е убиецът. Но е приятно, че наистина ги има.
Не харесвам тематиката, било то в киното или в литературата, “обикновен човек, поставен в необикновена ситуация”. На мен са ми интересни необикновените хора, независимо в каква ситуация са поставени.
Живот по Пратчет
Онова, което ме води всеки ден, е ангелът ми хранител, наричам го Гелето, хаха. В една от книгите на Пратчет има разговор между две мухи еднодневки. Едната казва – “Вече не е същото като едно време, помниш ли какво слънце имахме?”. А другата допълва – “Да, жълто, хубаво, а не такова гадно червеникакво”. Та и ние хората сме така. Не еднодневки, но в най-добрия вариант 90-годишни едноживотки. Понякога това обезсърчава и не намираш смисъл да влагаш прекалено много усилия. Разполагаш единствено със смелост, за да се справиш с тази потискаща предопределеност. И, общо взето, смелостта или по-скоро удоволствието от смелостта е единственото, което ме кара всяка сутрин да си приготвям поредното сутрешно кафе.
Криминална история е в книжарниците от Сиела, 10лв