Дългата разходка с Миленита

Жената, която пее за черни котараци, успява да зареди дъждовната софийска вечер с една особена увереност в щастливото настояще. Поведе ни към пресечните градски места на героинята си Лора (от филма на Шошо Лора от сутрин до вечер, очакваме го по кината на 3 юни) и след като сподели с нас доброто си настроение, тръгна към задачите на вечерта с усмивка.

Попа
Тук на Попа имам една сцена, в която псувам. Напускам работа и псувам шефката си. Докато вървях по улицата хората, с които се разминавах се отдръпваха, защото явно си мислеха, че гневът ми е за тях. Бях и с една лепенка на челото, която ми придаваше доста боен вид. Иначе в живота ми се случва доста рядко да псувам. Май само когато карам – това е единственото, което може да ме изкара от равновесие истински и с кеф да си псувам в колата. Където, естествено, само аз да си слушам псувните. Иначе не проявявам кой знае какво въображение и май не стигам много по-далеч от ”да ти го начукам”.

Бягство от реалността
Връщам се от едно 4-дневно вълшебно извънградско пътешествие. Някой беше казал за героинята ми Лора, че била urban girl. E, оказва се, че аз изобщо не съм градски тип. Хората се опитват да се връщат от морето за някакви рекорди – 4 часа от Бургас до София, аз пък обратно – направих го за 2 дни. Бях с 5-годишния ми син и спирахме на всички язовири от Бургас до София, защото той гледал в някакъв филм, че ако метне монета в язовир, ще му се сбъдне желание. Първите 5 стотинки бяха за да стане парашутист, следващите – за да кара лодка, следващите – за да стане пилот на на военен хеликоптер… Сигурно ни се събра към левче от хвърляне на монети. Беше хубаво отново да видя света през очите на петгодишно дете. Първи лов на медузи, първо палене на огън, първа среща с истинска змия…

Улица Шишман
Тук има три локации от филма. Срещу Билкова е апартаментът на моята героиня Лора. И цяло лято гледам как едни хора висят денонощно там, честно. Здрасти! Тук на дюнерите са ми приятели и освен това правят много яки бавни дюнери. Нарисувала съм им една котка на касовия апарат. Те също са от slow food движението. Веднъж минавам и умирам от глад и казвам: Направете ми най-бързия възможен дюнер, и те почват да го приготвят и минават поне 20 минути, но като го опитах – мазничко и фрашкано с майонеза, ужасно вкусно. Да, лесно си говоря с хората, на пръв поглед даже съм easy going, но и аз си имам рога. Показвам ги обаче само в един случай – когато ми направиш лошо, ти правя лошо и аз, иначе първа не нападам, така да се каже. Ето, стигнахме и до апартамента на Лора.

Точки на пресичане
В барове почти не ходя, защото заспивам буквално в 10 вечерта. Ставам сутрин в 6 и наистина се отрязвам в 10. Има един-единствен бар, който посещавам напоследък и това е Wonder Bar на 6-и септември и то е, защото е на 20 метра от къщи. Имам едно такова нещо, което се казва point of no return, което става след 10 като съм пияна и не мога да се върна вкъщи. Затова избирам такива барове, че като си усетя, че приблжава моя point of no return да се върна вкъщи лесно. Дневен човек съм. Преди месец си купих колело и карам из София с приятели. Много обичам да ходя на езерата в Южния парк, в които винаги някой се опитва да лови риба. Друг въпрос е, че никога не съм виждала да хваща. Паркът зад Хилтън също много ми харесва. Много обичам квартал Редута. Улица Елин Пелин – една пряка от Драган Цанков също много харесвам – мисля, че е най-най хубавата улица в София.

А, Ясен Петров… Я да се снимам с него.
Ясен Петров: Не съм чел книгата и не съм гледал филма, но Шошо ми е приятел и съм сигурен, че се е справил страхотно!

Кръстословици
Не, не мисля сериозно за актьорска кариера. В момента ми е донякъде по-интересно, защото ми е ново. Второ, в това наистина има някаква периодичност, която ти позволява да се издържаш. Иначе е донякъде по-добре, отколкото с музика, от чисто финансова гледна точка. В сериал например снимаш всеки ден и имаш едва ли не заплата. В музиката такова нещо няма. Свикнала съм на много по-лошо, затова ”едва ли не заплата” ме устройва идеално. За ролята на Лора се явих накастинг преди четири години, но тогава, както се казва на професионалния жаргон, не ме оцениха. След което, няколко години по-късно, Шошо все пак опря до мен. С моя скромен опит като актриса в главна роля мисля, че е важно да си знаеш репликите като бетон и друго май не ти трябва. Както казва друг режисьор – Митовски: Работата на актьора е да решава кръстословици, докато дойде редът му да се изкаже. Аз нищо не разбирам от това. Просто казват: ”Снимаме, не снимаме” и аз правя каквото мога.

Улица Добруджа
Ето тук живях две години. Тук, в Parter снимахме още от сцените в Лора от сутрин до вечер. В нея ми дадоха едно розово хапче, което впъследствие се оказва, че ”криви”. И до ден днешен не съм пробвала екстази, така че не знам какво точно означава да ”криви”.
Ще се радвам хората да харесат филма. Но за моя радост, аз съм само изпълнител – друг е режисьорът и сценаристът. Той да му мисли. Това съм го преживявала с музиката, където правиш всичко сам – басове, китари, барабани и отиваш и го изпяваш и очакваш реакция. Тук, каквото ви харесва – към Шошо, каквото не ви харесва – моля, пак към него.

Споделен момент
Много е приятно това, че има facebook. Зависи и каква ти е нагласата, но ако си готино настроен и го ползваш за готини неща, е супер ок. Всяка вечер има къде да отидеш, знаеш кой ще е там и с кого можеш да си говориш. Ето например утре в Борисовата градина ще има гаражна разпродажба. И как иначе ще си разкарам глупостите от вкъщи? Мисля да отида с колелото със столчето за едното дете и другото дете на собственото си колело и ремарке с нашите неща за разпродажбата. За такива неща мога да науча единствено от facebook. Отделно, че можеш веднага да разбереш дали някой е психопат и решава елементарни въпроси при дейтинга – поглеждаш статуса му обвързан-необвързан. Спестява време. Един приятел има много як лаф – ”Кога го адна във facebook, кога станахте гаджета”. Започнах нов албум. Много е весел. Но мисля, че творческите планове са за студените сезони. Следващите 2-3 месеца сме на палатки.