Дългата разходка с Петър Мелтев и Тони Карабашев

ХаХаХа Импро театър става на две години. Нищо че все още правят суперсмешни представления, нещата вече са сериозни, рожденият ден – важен. Знаете, че всеки път при тях се случва нещо различно, затова ви съветваме да посетите представлението на 19 декември на сцената на Модерен театър, а преди това ще ви разходим с трима важни ХаХаХа агенти – Петър Мелтев, Тони Карабашев и Ивайло Рогозинов. Те сами ще си кажат каквото имат за казване. Освен Ивайло, разбира се, от когото не изкопчихме и дума. Той влезе в ролята на случаен минувач и там си и остана.

Всичко си е супер
Петър: В парка Заимов са се случили много първи за нас неща. Тук сме снимали първата си фотосесия и първото си видео с Калин Врачански. Тази градинка с повдигнатите нагоре краища – ние сме си я направили, да смитаме по-лесно боклука под килима… В Заимов правим и ХаХаХа тренировките.
Тони: Всъщност нещата започнаха така: Ивайло ни се обади, на мен и на Пешо, събрахме се тримата, пробвахме разни неща и видяхме, че се получават. В началото репетирахме в Борисовата градина, но бързо осъзнахме, че това не е нашето място. После се обадихме на…
Петър: …на Владимир Заимов и той каза, “ок, момчета, няма проблеми, свободно е!”
Тони: Хаха, да, усетихме аурата на мястото и че ни влияе много добре. Та, след това се обадихме на Леонид и Златин, които се присъединиха. Разбира се, викнахме именно тях, защото се познаваме отпреди. Да не си помисли някой, че сме правили кастинг и изборът е бил свободен. Няма такова нещо. Всичко е нагласено и самият аз съм тук с връзки.

Ах, Бродуей, Бродуей
Тони: Много време сме пребивавали на ул. Раковски. Освен че сме завършили НАТФИЗ, което са си четири години от живота, продължихме да играем на сцената на Славянска беседа. На тази улица сме си като у дома. Всички ни познават. Разхождаш се, поздравяваш, винаги знаеш, че от някого можеш да вземеш пари назаем. Един вид – гладен няма да останеш.

Армагедон в ретроспекция
Петър: Петима сме и правим онова, което ни се прави в дадения момент. Има нещо като програма, но тя е страшно далеч от сценарий. По-скоро става въпрос за различни типове интеракция с публиката. Имаме списък от десетина игри с определена последователност, така че да раздвижим публиката – първо да се затрудним лекично, после малко повече и накрая да си дадем възможност жестоко да се издъним, за да стане интересно.
Тони: Игрите по принцип са част от жанра. Ние обаче ги модифицираме и развиваме така, както смятаме, че ще са по-забавни и интересни. Ние внесохме тук импровизационния театър. А скоро сигурно ще започнем и да го изнасяме. Може да завъртим и някоя търговийка с ХаХаХанцунзи, които да се произвеждан в ХаХаХасково.
Петър: Представленията ни приличат на джем сешъм. Джаз майсторите казват, че за да правиш импровизация, трябва много добре да познаваш темата. При нас е горе-долу същото. Пак имаме тема, върху която импровизираме и пак трябва да сме добре запознати с нея, само дето я научаваме непосредствено преди да започнем. Така че всичко опира до това – да хванем здраво историята и да я намерим заедно. Всичко, което правим, се превръща в предложение. Например, представете си, че темата ни е Армагедон. Ще се погледнем един друг, за да видим какво ни е хрумнало – дали се разтапяме от радиоактивен дъжд, или си седим кротко пред телевизора. Естествено, може и да се разберем тотално погрешно. Но като цяло правим това – всеки дава своето предложение за ситуацията и опитваме да се намерим някъде по средата.

Кой е бременен!?
Тони: Аз играя във Варненския театър – в Бремен и Фауст. В смисъл Бремен е едната постановка, а Фауст е другата, а не Фауст да е бременен, хаха
Петър: Аз играя в свободния театър, в разни проекти, в Праехиднo – дори след малко трябва да ходя натам. Играя и в Мъртвата Дагмар в Сфумато. Леонид пък участва в Пиеса за умиране, в Ревизор на Мариус Куркински и в Ръкомахане в Спокан на Явор Гърдев. Ивайло не играе никъде, него никой не го иска, хаха.

Укротяване на опърничавата
Петър: Публиката е много важна, но това доколко ще е активна зависи пак предимно от самите нас.
Тони: Случвало се е да играем пред суперпасивна публика, случвало се е и обратното – публиката ни да е прекалено активна. Тогава изведнъж се оказва, че по-важните не сме ние, а публиката.
Петър: Имахме подобен случай с едно момче, което изкарахме на сцената. Един пич, който беше ужасяващо активен и ние му предложихме да излезе пред всички и да получи търсеното от него внимание. После вече беше наш човек.

I’m Every Woman
Пешо: Обичаме да играем женски роли.
Тони: И много добре се справяме с тях. Не сте ни виждали да влизаме в женски образи? Забравили сте. Толкова сме били добри, че сигурно сте си помислили, че има истински жени на сцената.
Пешо: Ако зависи от Ивайло, аз в 50% от случаите съм жена.
Тони: На мен пък много ми отиват гърди и по принцип имам страшно хубави крака