Дългата разходка с The Smugglers Collective

The Smugglers Collective е страхотно име за банда, продаваща нелегално уиски в буркани. Павел Атанасов и Димитър Драгнев, които реално стоят зад The Smugglers обаче, не са сторили никому нищо нередно. Единственото, с което контрабандират, са хубави партита. Като онова, което предстои на 30 март в Mixtape 5. Дрескодът му ще е военно-моряшки, а веселбата – незабравима. Павката и Митко ни заведоха на място, откъдето да почерпим идеи за военни одежди – медали, фуражки, автомати Калашников (шегуваме се, разбира се – оръжията не са позволени), а междувременно ни разказаха още толкова много неща.

Миналото е мъртво. Да живее миналото!
Павката: Хората се връщат към старите неща, търсейки разнообразие. А всичко, което съпътства суинга – начинът на обличане, гримът, културата, е много забавно. На хората им е интересно да влязат в тази сцена, която е и алтернатива на всичко случващо се наоколо.
Митко: И Павката, и аз вярвахме, че миналото е било много по-ОК отколкото нашето време. Навлизайки все повече в онази епоха обаче си даваме сметка, че миналото си е съвсем като настоящето – с добрите и лошите му страни. Аз лично не бих се върнал назад, не ми се иска да се лишавам от всякакви съвременни играчки, които ни правят живота по-лесен. Но сто процента миналото си има чар, който ние май сме изгубили някъде по пътя.
Павката: Гледаме на нещата отпреди 50, 60, 70 години с романтика, струват ни се толкова очарователни… а тогава те са били просто ежедневни. Тогава суингът е бил поп музика… Но няма как да не ни е интересно, защото в крайна сметка подхождаме по-романтично и доста по-фенски към цялата тая работа.

Опасен чар
П: Стараем се в реалния си живот да сме точно такива, каквито сме и на партитата. Не става въпрос за някакъв начин на поведение, който искаме да налагаме. Просто когато хората усетят атмосферата на нашите събития, когато видят как всеки се държи с околните – свикват. Канят дама на танц, държат се наистина джентълменски.
М: Надяваме се, че за едно шестчасовопарти успяваме да ги пренесем някъде другаде, в друга епоха и да ги накараме да се забавляват, пък покрай тях – и ние.

Някои го предпочитат военно
П: Голямата ни мечта е да пускаме на кораб. Ще направим парти в морето и хората, които ще пътуват с нас, ще са на кораба само и единствено заради партито. Това че сме от Варна ще помогне по-лесно да осъществим идеята. Та ще видим, някое лято… А дотогава предстоят страхотни партита. Това на 30 март в Mixtape 5 ще бъде запомнящо се. Дрескодът ще е във военно-моряшки стил от времето след Втората световна война. Тогава, след победата на Съюзниците над Германия, в Щатите е имало страшно много суинг празненства. Искаме да пресъздадем този момент. Ще бъде забавно всички да се пременим в униформи на моряци и войници, а дамите – да дойдат облечени като медицински сестри. Е, ще приемаме и цивилни, естествено. Само без оръжия и ръчни гранати, хаха.

Вещотърсаческа одисея
М: Интересуваме се от историята на вещите, които купуваме, но то е по-скоро заради нас самите. А как ги намираме ли? Със страшен късмет. Българската реалност от онези години е по-различна. Самият стил на нещата е изкривен по Източноевройпески, но това не е задължително лошо.
П: Тъжното е, че малко неща са запазени. Вещи от епохата преди 50-те се намират рядко и често са в окаяно състояние. Тук виждането за нещата от миналото е като да са никому ненужни вехтории. Докато на Запад хората ценят старите предмети, които биват дори по-скъпи от новите. Именно заради историята.
За да намерим нещо наистина качествено и запазено трябва да минем през куп счупени и занемарени вещи, да търсим и да обикаляме много. Често се отбиваме и при нашите приятели от Vintage Sofia (ул. Цар Асен 21), но не за лов на вещи – там има повече неща за дамите, ами така, да си висим.
М: Ходим и на пазара пред Св. Александър Невски – най-вече, за да се научим как да правим бизнес, да разбираме триковете на маркетинга и модерните продажби, като например пазаренето, хаха.
П: Обичаме да разглеждаме вехториите. Човек винаги може да попадне на нещо интересно – ето сега за военното парти има много възможности, от които хората да се вдъхновят. Медали, кепета, фуражки… Това парти всъщност е нашият начин да изкараме казармата, хаха.

Точният мерник
П: Първото ни парти някога беше в Лион. Първото в България – в Алкохол. Естествено, помним всички партита.
М: В Алкохол помня само първата част, оттам насетне ми е малко мъгла. Ззаспах на бара, но беше много хубаво. По скромна преценка, оттогава досега сме се развили доста, хаха. В началото правихме нещата заради самите нас, не сме искали да налагаме каквото и да било в България. Но след това събитие решихме, че е хубаво да задълбочим знанията си и за диджейството, и за суинга. Много ни помогна и това, че винтидж културата се радваше на световен бум.
П: Улучихме момента без дори да го съзнаваме, което е супер. Не както други неща в България, които идват с огромно закъснение. Сега имаме възможност да каним групи и изпълнители, които в момента изгряват и са изключително актуални в Европа и света.