Дългата разходка с Яна Бюрер Тавание

Яна Бюрер Тавание е жена на много каузи. Пред името и можем да напишем журналист (със силни текстове в Капитал и Капитал Light), активист (заета е с кампаниите и комуникациите на Българския хелзинкски комитет, член на Български активистки алианс), гражданин и идеалист. Хрупкавите клишета ще са съвсем верни, но и точно толкова недостатъчни – затова предпочитаме да мислим за нея като за един от онези хора аларми, които периодично раздрусват изпадналата ни в будна кома колективна съвест и ни карат да се огледаме наоколо, а понякога – и в себе си. Противно на очакванията, разходката ни с Яна не включва маргиналните кьошета на града, точно обратното.

Квадрантът
Голяма част от времето ми минава в района на Кракра и Шейново, защото е близо до вкъщи, a и до офиса. Щастливо стечение на обстоятелствата е, че много от местата, които харесвам, са тук. Често ходя в Butcher’s, а отскоро минавам и през съседното Local, и двете имат нестандартна концепция, тихо е и спокойно можеш да поговориш с приятели. В Costa пък правят хубаво кафе и е удобно за работни срещи, а отскоро и не се пуши. Не ми допадат претрупаните и излъскани места и прекомерното, но иначе привидно изобилие в менюто. Има и нещо друго – и на трите места няма мутри и кифли. Те са нещото, което може да ме откаже от всяко място.  

Площадът
Площадът пред парламента е твърде празен. Последно бях тук през януари на протеста на Електронна граница срещу промените в Закона за електронните съобщения. Участвах в организирането на протеста пред дома за задържане на чужденци в Бусманци и последвалия флашмоб на Попа срещу вълната от неонацизъм. Но това е. Супермалко е.
В България се случват нечовешки безчинства и няма никаква реакция, не помръдва лист на дърво. В западния свят политици си отиват за провинения, които тук не биха предизвикали никакъв скандал. В истинското гражданско общество хората защитават каузи, които са извън тях и засягат не само собствения им живот, но обществото като цяло. Хората трябва да бъдат критични и изискващи, да вярват, че могат да променят това, които не им харесва. Не е нужно да са физически на улицата. Има много начини да коригираш властта. Тук обаче “активизмът” най-често приключва с кликане на бутона “like” или мрънкане в социални платформи.

Комитетът
Сега работя по новия сайт на Българския хелзинкски комитет и изобщо по комуникационната ни стратегия. Искам да можем да говорим директно на хората, без непременно да сме зависими от традиционните медии. Покрай проверките на домовете за деца с увреждания ни се получи, адски много хора се включиха в кампанията след това. Много от отговорните лица се изплашиха, което беше основна идея. Сега едва ли ще оставят деца да умират от недохранване. Прокуратурата също застана зад нас и в момента разследва всички 238 смъртни случая на деца и останалите констатирани престъпления срещу живите. В смислените неправителствени организации са концентрирани експерти и институциите трябва да разберат, че могат да имат полза от тях.

Благотворителният сезон
В магазинчето Прегърни ме (бул. Васил Левски 53) има страхотни неща – картини, кукли, картички, дрехи, които са изработени в специално ателие от деца в неравностойно положение от два дома в София. По-важно е първото – че нещата са страхотни. Исках да го покажа, защото декември е месецът на голямата кампанийна благотворителност, когато хората масово започват да пускат смс-и и да дават пари. Кампанийността ме дразни, заради нея магазинчето и ателието са пред затваряне. Както казва моят любим: “Eee, вярно ли Коледа е времето да бъдем позитивни и добри? Аз си мислех, че винаги трябва да сме такива, то било инак”.