Дългата разходка със Сашо Андреевски

Сашо Андреевски притежава симпатичното магазинче за тениски 38, зад диджей пулта ползва псевдонима No Good и следи зорко софийската улична мода. Занимава се и с куп други неща, но явно иска и още, защото това лято започна съвсем нова инициатива – съботния арт пазар ФилоСофия под открито небе в градинката между улиците Иван Вазов и Генерал Гурко, за която малцина знаят, че носи морското име Чайка. Човекът, специализирал се в извинения ”защо си тръгва” от едно събитие, за да посети друго и да бъде навсякъде, ни разходи и разказа защо предпочита плочите и тениските пред счетоводните книги.

38 верни фенове
Магазинчето направихме през 2004. Бяхме го измислили така – половината да е ориентирано към тениските, които аз правя, а другата половина – към плочите на моя приятел диджей Valentine. Така изкарахме почти две години. Оказа се обаче, че към плочите няма кой знае какъв интерес и 38 остана само за моите тениски. Разработих го не просто като магазин, а като ателие. Тук се правят най-различни неща, включително и технически. Като цяло аз се занимавам с дизайна на тишъртите – харесвам го, избирам го, а тениските купувам от най-различни фабрики, независимо дали в България или в Истанбул. Гледам обаче да са единични бройки, така че нищо да не се повтаря. Верни фенове винаги съм имал, но, честно казано, те постоянно се менят. Изчерпват се в един момент, после се появяват нови… Мога смело да твърдя, че 90% от приходящите, ако не са фенове, поне идват с нагласата да търсят нещо конкретно.

Нумерология
38-цата е вързана с различни мероприятия – като Old School партито например, но и с купища други. Опитвам се да го наложа като марка и мисля, че до голяма степен съм успял. На много хора изобщо не им е ясно какво точно е 38, но са чували за него.

Лятна схема
Лятото пускам в Toba&Co и Memento. Правя и програмата на диджеите в тези два бара. Toba&Co, Memento, Memento, Toba&Co – ей това е схемата за сезона. Общо взето ежедневието ми е следното – печатницата, малко дизайн пред компютъра, магазинчето и партитата в петък и събота. Всъщност основното, с което се занимавам, си е 38. Следобедите често прекарвам в една малка рекламна агенция – включвам се, когато има поръчки. Там съм ангажиран с всякакви неща, свързани с печат, предпечат и дизайн. В офис не стоя. Предпочитам само да наминавам. А би трябвало да съм офис човек, понеже съм счетоводител и дейността ми дълги години беше във финансова къща. Но пък никога не съм гледал на финансите като на основно занимание, работил съм там единствено с условието, че паралелно ще мога да правя и други неща.

Запазена марка
Правим Old School партито веднъж на месец-два. Нарекохме го така не заради самата музика. Целта ми беше да привличам и да каня хора, които са на моята възраст – над 40. Българите от определена възраст нататък, особено пък ако имат семейства, стават доста пасивни в нощния живот. А нищо не им пречи от време на време да излизат. Естествено, не успявам много в реализацията на тази си цел. Иначе запазената марка на Old School партита е дрескодът, но той също трудно се спазва. С музиката експериментираме постоянно – пускаме или най-новите електронни неща, или само оригинални парчета от 70-те. Понякога наистина се получава, понякога не чак толкова.

Истанбул, моя любов
Не обикалям много из улиците на София, така че нямам любими места, особено пък през деня. Гледам да не се шляя безцелно, а по-скоро да върша някаква работа. Не отивам в клуб, ако няма нещо конкретно, което да ме вълнува в музиката. Пътувам често – по 4-5 пъти в годината, а понякога дори по 12 – всеки месец. Постоянно съм в Истанбул, имам и много приятели във Виена – там съм поел ангажимент към един бутик, така че се налага често да посещавам града. Винаги, когато съм във Виена, проверявам какво се случва, сверявам си часовника. Истанбул обаче за мен е топ мястото. Градът е пълен със стотици места, клубове, барове, музика… Нивото е много високо. Състезанието между тях – грандиозно. Тук това е невъзможно. София е малък град, пък и интересът е предимно към чалгата. В клубовете, където звучи само електронна музика, се въртят едно две-три хиляди души. Лесно е да ги запомниш дори по физиономия – толкова са малко.

ФилоСофия
Съботният пазар ни отне огромна доза енергия. Организирането на толкова участници не е лесна работа. Идеята ми хрумна съвсем случайно. Често минавам пред Memento и виждам градинката, където пребивават предимно клошари и вехтошари. На практика това пространство не се използва за нищо съществено, дори почиващите по пейките са рядкост. Още миналата година, когато затвориха улица Шишман за един ден в рамките на София диша, видях, че младите проявяват огромен интерес към всичко, което се случва на открито и безплатно – към всичко, което се излага навън. Първото издание от арт пазара наистина мина супер. Всички бяха изключително доволни. Продавачите бяха 18, но имаше място за поне 40. Това е нещо, за което ще се опитаме да се споразумеем със Столична община, защото инициативата не пречи на никого. И всеки ден да има пазар, пак няма да пречи.

Софийски модни потайности
Вече десет години се занимавам с мода, откровено се интересувам. Когато се разхождам по улиците, наблюдавам хората чисто естетически. Забелязал съм, че това си е вродено – или се обличаш добре, или не чак толкова, или си безличен. Има все повече добре облечени млади хора и въпреки това са малко. И все пак смятам, че има софийска мода. Не мога точно да я определя, но я усещам.