Дългата разходка със Стефан А. Щерев
Стефан А. Щерев е актьор, организатор на фестивала Антистатик и водещ. Гледали сме го и тепърва ни предстои да го гледаме както на малкия, така и на големия екран. Новото му шоу Падащи звезди стартира по БНТ1 на 2 ноември, отново в комбинация с очарователната Яна Грудева, пък за филмите още е рано, нищо не ще да каже. Голяма част от приятелите му викат Щефан и знаят, че могат да се доверят на преценката му за кое къде е вкусно и приятно. Кипи от енергия и идеи, за щастие на всички, виждаме и резултатите от тях. Но стига за работа. Поканихме А. да ни разведе из София – такава, каквато я вижда.
Там не отивай никога повече… жив.
1991, 9 клас. Забелязвам, че нашите момичета от класа ходят някъде, но не казват къде. Един ден моята съученичка Мария ми каза да отида с нея, за да ми покаже нещо много важно. Това “важно нещо” се оказва прозорецът на моргата, която се намира на улица Здраве. Започнахме да ходим там, за да гледаме труповете през пролуките. Беше ни страшно интересно и почти всеки ден се отбивахме да “изучаваме” биологията. Студентите от Медицинска академия забелязаха, че идват ученици да зяпат, и ни поканиха да се качим при тях, в дисекционната. Ние, правили единствено дисекции на жаби в училище, си представихме, че ще видим дисекции на хора. Обзе ни странното съчетание между ужас и любопитство, но по-скоро любопитството надделяваше. Качихме се. Пред огромните бетонни маси за дисекция ни посрещнаха студенти, които, за да си направят гаден майтап, бяха пъхнали пастет в едно от телата. Аз видях консервата, но момичетата не я забелязаха. Студентът започна да яде от нея, но отстрани изглеждаше, че яде от трупа. Момичето се разкрещяха: “Помощ! Канибал!”. Оттогава не искам и да чуя за моргата.
Бий задвратник на продуцента си – стани актьор!
Във 22-ра гимназия Георги Раковски бяха първите ми стъпки във футбола, които предвещаха крах на футболното поприще в средата. На тази врата според разкази от първо лице единствено число на лицето Иван Христов, или по-познат като Иван от Андрей, аз съм му ударил шамар зад врата и съм му взел топката. Оказа се, че с Андрей са учили в същото училище, но аз не ги помня оттам, по ирония на съдбата. В това училище разбрах, че няма да стана футболист, а актьор. Там бяха средните театрални класове 4ХС, където започна всичко – и будуването, и сънуването, и театърът, и музиката.
Основи на изкуството да се целуваш
В училищния двор на 17-о основно беше първата ми целувка, която, казват, никога не се забравя. През 1985 (бил съм 5-и клас), все още в развития социализъм, имаше практика да ни гостуват руски другарчета. Една седмица спяха в училището, два дни в къщите ни в София, след което се разменяхме и ние отивахме в Москва. Тя се казваше Таня, със сини очи, от Москва и аз страшно я харесах. Един ден тя се измъкна от учителката и ме доведе на това място в двора. Попита ме на чист руски: “Стёпа, ты умеешь целоваться?” Отговорих: “Конечно, умею!” Поцелувахме се и тя заключи: “Стёпа, ты еще не умеешь целоваться!” Тази травма ще я помня цял живот.
Парен чук, бой и поезия
Израснах в квартал Гевгелийски. Това е един от първите емигрантски квартали в София. Строен е след Първата световна война от изселници от град Гевгелия, днешна Македония – даже се оказа, че нося някакви корени от там. Имената на улиците са част от македонската география, история и т.н. Тази кедрова горичка с целия си чар започна да изчезва още през 1981, когато започнаха да строят метрото. Бухаше някаква бухалка, ровеха и бръмчаха, един парен чук по цял ден забиваше пилони, след което се копаеше. Този звук ще го помня завинаги. Освен това тук ставаха най-големите боеве между кварталите. 3-то основно, срещу 17-о основно. В тази гора съм играл на фунийки, тук написах и първото си стихотворение. Това е моята академия, почти като философската школа на Платон, която се намирала в маслинена горичка край Атина. Там не ходеше почти никой и аз се завирах с една тетрадка с тесни и широки редове и пишех поезия на моята учителка – другарката Янева, на която посвещавах стихове в кедровата гора.
Физика на тъгата
Е, аз съм роден в Трета градска. Бях много болнав – бронхопневмонии, бронхити, астма, анемия… Това беше мястото, където знаех, че отивам, за да ми бият инжекции. Като пораснах, една нощ страшно ме заболя зъб. Направих си цигаре от сламка и химикалка, с което да пуша и да насочвам дима директно в болния зъб, за да го лекувам! Боже, каква глупост! В 2-3 през нощта тръгнах по огромния път към Трета градска, където имаше дежурен зъболекар. Стигнах, звъннах на звънеца на заключената болница и от втория етаж се отвори един прозорец, показа се докторът и започна да ме псува и да ме замеря с ампули. Отказа да ми помогне и се наложи да будувам цяла нощ. На следващия ден получих двойка по физика. Защото това е моята физика на тъгата, Господинов Георги.
