Дългата разходка със Светослав Тодоров

Да получиш изневиделица международна награда и признание е примамливо, сладко и мечтано, а за Светослав Тодоров от студио Mode – вече и безспорен факт. Неотдавна независимо жури от Лондон провъзгласи проектираното от Светльо Graffiti Cafе във Варна за бар номер едно в света. Как е започнало приключението, наречено световно признание, кой е най-запаленият скиор сред интериорните дизайнери и защо градската среда не е достатъчно красива? Около тези въпроси се завъртя разговорът ни със Светльо, докато се разхождахме из слънчевата съботна София.

Да надскочиш себе си
Проектът за Graffiti Cafe беше компрометиран по една или друга причина. Затова се наложи да направим изключително бързо нещо ново и различно. Лансирахме го първо в чуждите медии и спечелихме всевъзможни алтернативни награди, излязохме на кориците на световни списания и в крайна сметка получихме най-голямата награда, присъждана ни до момента. Състезавахме се с архитекти от Гърция, Италия, Франция и Германия, но спечелихме въпреки силната конкуренция. Приемам световното признание като предизвикателство да надскочим себе си. Проблемът обаче е, че това няма как да се случи в България. Имаме интелектуалния капацитет да го направим, във всяка страна с нормални условия за работа бихме подобрявали резултатите си непрестанно, но за съжаление икономическата и културната среда тук не го позволяват.

Дизайнът е прост. И това го прави сложен
Няма лош дизайн. Лошият дизайн изобщо не е дизайн. Има ли го, той задължително трябва да е положителен. Дизайнът трябва да играе ролята на добавена стойност към всяко нещо, а добавената стойност не може да има негативен аспект.
Идеята обаче е да гледаме напред – към новото поколение, което работи, твори и има повече информация, демонстрира повече разбиране и много по-високи критерии. Не бива да забравяме и това, че думата дизайн в България се използва едва през последните 10-15 години. И въпреки че хората, които се занимават с дизайн у нас, не са много, те работят в правилната посока, както и ние. Единственото, което бих направил по различен начин, ако можех да върна времето назад, би било да поема по пътя на цялата тази международна популяризация още от пилотния си проект.

Fight for Your Right
Не работя на всяка цена, продължавам да отказвам работа, която не ми допада или пък е за хора, които не са ми приятни. Отстоявам хонорара си независимо дали имам сантимент към нещо или не. Това е, което ме отличава и характеризира – никога не правя компромиси с определени мои виждания и разбирания. Подреден човек съм. Любимият ми предмет е математиката, което само по себе си говори много. А в нашата работа няма как да се получават добри продукти, ако не си подреден. Това съм аз – принципен и подреден човек, който не лъже, не краде и притежава собствени критерии, които отстоява в работата, на улицата или където и да било.

Има нещо гнило в… еталона ни за красота
Винаги се вглеждам в детайлите. Това е запазена марка на нашето студио. Затова няма как да не съм подозрителен или наблюдателен към околната среда. Забелязвам детайлите в градската среда както чисто архитектурно, така и културно, и естетически. Хората и местата, които посещавам, по някакъв начин са свързани с тази моя нагласа, този мой поглед върху живота, средата и обществото като цяло. Смятам, че евро­средствата, с които страната ни разполага, не се използват по най-правилния начин. Обновяването на градската среда се прави от хора с ниска потребителска култура. Нещата, които изграждаме сега, вероятно няма да можем да променим в близките 20, 30 дори 50 години. Те ще останат тук за идните поколения и трябва да им се обърне особено внимание, защото именно те влияят върху формирането на общественото мнение и еталона за красота. Това прави нашата работа още по-тежка и трудна. Когато нещо е направено зле и дразни само мен, теб и още десетина души е едно. Когато то дразни 100 000 души – тогава е друго. Тогава се създава критична маса и тя би могла да накара онези, които създават средата, да си вършат работата по-добре. В момента нашата потребителската култура и нашият личен критерий са толкова ниски, че ние просто се радваме, когато нещо изобщо се случва.

Любя, тача и милея
Вече не спортувам активно. Тоест, не упражнявам футбола като спорт. Но пък имам нова страст – ските. Макар и на тази възраст, ги открих и съм безкрайно щастлив. Открих и зимата – преди този сезон за мен беше мъртъв, но вече не. Важно е човек да има фаворити. Моето поколение например има ясно изградени музикални кумири. За съжаление виждам, че новото поколение е малко хаотично в тази насока. Никак не е добре да нямаш любим отбор, любима група и любимо място.

Предначертана всекидневност
Идеално прекараното време свързвам с вечери в бара, където да видя приятелите си и да разговаряме на всякакви теми. След това да отида в клуб, например Black Label, където да направя същото – да видя приятелите си и да се забавляваме до сутринта. Да изпием сутрешното си кафе в By The Way и да се приберем. Неслучайно казвам By The Way – това е мястото, на което съм изградил близки и далечни приятелства, всички се познаваме и уважаваме, а атмосферата е неподправена и неангажираща. На другия ден пък да отидем на хубав обяд, да се смеем, да се разхождаме из София, ако може да е празник, при това национален, за да видя града така, както най-много ми харесва – празен и чист. Като почитател на италианската кухня, едно от местата, за които гарантирам, че пастата е супер, е Pastorant. Но си имам запазени менюта навсякъде – на едно място ям паста, на друго – месо, а трето предпочитам за пица.