Първоначално и аз само си мечтаех. Като дете бях супервпечатлена от снимката на една коала и много исках да посетя Австралия. От 10 години не живея в България, заминах със стипендия за щата Оклахома, после се преместих в Ню Йорк, след това в Лондон. Апетитът идва с яденето. Колкото повече пътува човек, толкова повече му се иска да го прави. В един момент събрах смелост за истинско околосветско пътешествие. И пари, разбира се.
Скъпо начинание ли е?
Не бих казала. Изчислих, че ако тази една година бях останала в Лондон, щях да изхарча повече, отколкото обикаляйки света. В Индия човек преспокойно може да живее с 20 долара на ден, които стигат за спане и доста храна.
Начерта ли предварително маршрут, който да следваш?
Като цяло погледнах картата и си казах – аз съм в Лондон, тук е Австралия, я да видим какво има между тях. Избирах и по-евтини държави, защото през този период щях да съм без доходи. Купих си билет за около света, има компании, които го предлагат, и с него летиш от точка до точка в рамките на година, като цяло излиза много по-евтино. Мисля, че струваше около 5 хиляди долара и беше най-големият разход.
Изпитваше ли някакъв страх?
Всички възможни. От този – че ако тръгна, няма да ми хареса, ще съжалявам, че съм напуснала добрата си работа – до това, да не хвана някоя болест и да се тръшна. Затова първото нещо, което направих, след като си нагласих маршрута и ми бяха ясни държавите, бе да отида и да се ваксинирам за какво ли не.
Май е невъзможно да се носи много багаж?
Абсолютно. Тръгнах с повече, отколкото се върнах. Имах една голяма раница и една по-малка с лаптопа и няколко обектива. Постепенно се освободих от някои дрехи. Някъде по средата на пътуването изпратих по пощата обективите от Китай, защото много ми тежаха и вече се бях уморила. Това пътешествие беше голям скок в неизвестното и не беше никак лесно. Но като го направих, се чувствах суперудовлетворена.
Имало ли е момент, в който си губила връзка с останалия свят?
О, да, много пъти. Спомням си, че веднъж се обадих от някакъв спален автобус, сестра ми беше изпратила sms да не забравя годишнината от сватбата на родителите ми. Те ме питаха “къде си” и аз им казах “не знам, някъде в Китай, ха-ха”.
Коя твоя предварителна представа за света се разби на парченца?
Нямаше държава, в която да отида и да я намеря такава, каквато съм си я представяла. Можеш да гледаш филми, да четеш книги, но трябва да пипнеш някои неща, защото е по-друго, ако не ги пипнеш, трябва да ги помиришеш. Трябва да се изпотиш на 40-градусова жега, за да разбереш как се живее на това място. Като цяло се оказа, че светът е много по-развит, отколкото си мислех. И, сравнявайки с местата, на които бях, разбрах, че България също е една много развита страна.
И как така, пътувайки, реши да правиш благотворителна изложба?
В началото изобщо не мислех да правя такова нещо. Напускайки работа, си казах ето сега ми се е паднало да обиколя където искам и да видя каквото искам. По пътя правех снимки, слагах ги на моя блог и приятелите ми казваха "Ааа, колко са хубави!". Като творец съм доста несигурна и имах нужда от потупване по рамото. И като получих достатъчно потупвания, събрах смелост да покажа снимките си на непознати хора. За пръв път показах нещата в Сидни, на едно малко шоу, което си мислех, че ще мине между другото, а се оказа, че се хареса. После в Ню Йорк само за една вечер събрах доста пари от показването на снимките. И си казах, щом мога да го направя в Ню Йорк, значи е достойно и за София.
Кажи по-конкретно какво да очакваме да видим?
Ще покажа между 50 и 60 фотографии – по-голямата част ще бъдат моменти от пътуването, ще има и една по-малка зала със снимки от Виетнам и Непал, където посетих училища, построени от Room to Read. Освен това ще има и нещо като инсталация – в едната зала ще тече филмче на документалистката Сачи Кънингам, разказващо историята на едно непалско момиченце, което е получило вече стипендия, а в другата ще има слайдшоу с още снимки и музика от различните райони, през които съм минала.
Разбираме, че изложбата е благотворителна.
Да, входът е 1лв и всички приходи ще отидат в организацията Room to Read, за която работя абсолютно безплатно. Подкрепям каузата, защото ми е много близка до сърцето. Тези пари са за ученически стипендии за момиченца в Лаос, които, ако не получат стипендията, просто няма да отидат на училище, тъй като родителите им нямат възможност. Давам си сметка, че съм направила много неща, които съм искала в живота си, благодарение на това, че съм получила възможността да се образовам.
Как избра точно тази кауза сред хилядите други благотворителни?
Случайно. Като напуснах работа, имах много време за четене и тогава прочетох една книга, която ми бе препоръчвана от много познати – Leaving Microsoft to Change the World. Нейн автор е човекът, основал организацията Room to Read. Познах себе си в неговата лична история.
Какво ти предстои?
Мислих върху идеята да направя книга, в която обаче акцентът да е върху текста, а не толкова върху фотографиите. Идва моментът, и то много скоро, в който просто трябва да започна да работя, защото единствените пари, които съм изкарвала за последните две години, бяха от проекта ми в Light, където водех колонка Пътешествия с акцент върху местните хора, с които се запознавах по време на пътуването. И тях вложих в същата моя кауза, защото ако човек моли своите приятели да даряват, трябва да дава пример.
Изложбата Една година около света е в Червената къща от 17 до 30 април, 15:00-19:00, 1лв
