Добро утро, Виетнам!

Когато Саня Спасова и компанията ѝ слизат на летището в Банкок на 28 април, планът им изглежда ясен: да заминат за шест дни във Виетнам, а преди и след това да изследват Тайланд. „В един момент някоя от нас подхвърли „може би е по-добре да не се връщаме“ и на следващия ден вече го бяхме решили“, спомня си Саня началото на съвсем друга история – за две седмици във Виетнам, в които потъваме веднага през нейните кадри и думи.

ПРИСТИГАНЕТО
Решението ни да сменим посоката беше повлияно от това, че Тайланд е много наситена туристическа дестинация, докато Виетнам все още не е. Там има най-вече американци, а голяма част от тях са backpackers (пътуват само с раница – бел.ред.). Те най-често са сами или с още един човек и спят в хостели за 2-3 долара, но така рискуват да се затворят в социален кръг с хора като тях, вместо да опознаят мястото. Затова ние отсядахме в семейни хотели и питахме на рецепцията какво биха ни препоръчали да правим в съответния град. Оказа се доста лесно да уредим спането на място, без да сме резервирали предварително онлайн, но все пак бяхме там в дъждовния сезон, когато няма толкова посетители. Нощувката излиза 10-15лв на човек, като по-скъпите места вече се водят луксозни. Веднага ми направи впечатление, че само жените управляват бизнеса и често можеш да видиш как вечер седят на масата и броят днешния оборот. Това за мен беше много интересно, защото си мислех, че Виетнам е по-патриархална държава, но се оказа обратното, а мъжете обикновено работят като шофьори и готвачи. Интересно е също, че, макар да е социалистическа република, хората са много предприемчиви и изкарват за продан всичко, което имат – от кокошки до плодове, дрехи и варена царевица.

МЕНЮТО
Един от първите малки градове, в които отседнахме, беше Хуе. В него е имало голяма американска военна база и е исторически център – с пагоди, дворци и будистки храмове, които могат да се разгледат. Най-силният ми спомен обаче е как попитахме къде се хранят местните и попаднахме на място, което ни потресе – казани с храна, един човек с черпак зад тях и меню, в което има пет ястия, но не знаеш какви са, защото никой не говори английски. Поръчахме от всичко: имаше два вида супа, която сгъстяват в оризово нишесте и консистенцията ѝ става доста лигава, също и рулца, пълни с риба, както и традиционните им плодови айряни, които имат специфичен вкус. Платихме общо 5 долара за всичко, но не ни хареса особено – не защото храната беше развалена или лоша, но беше различна и не можахме да я възприемем. Някои неща, които съм чувала преди обаче, ми се сториха преувеличени – видяхме само една жена, която си хапваше буболечки, а кучешко месо се продаваше единствено на пазара в Ханой. Важно е да се каже също, че хората там са много по-близо от нас до това да се хранят нормално, защото всичко, което се предлага, се отглежда наблизо, а зеленчуците и плодовете са сезонни и можеш да си купиш ананас, манго и банан на нищожна цена. За жалост не успяхме да пробваме дуриан, за който се твърди, че „smells like hell, tastes like heaven“. Явно мирише толкова силно, че е забранено да се внася в хотели и затворени помещения и дори можеш да видиш табелка със задраскан такъв плод.

ПЕЙЗАЖИТЕ
Във Виетнам природата е невероятна и много по-различна от всичко, което съм виждала в Европа и Северна Америка. Най-красивото място, на което бяхме, е провинцията Нин Бин, осеяна с оризища и карстови планини и образувания. Там за пръв път бяхме и в джунгла, която се намира в един от техните резервати. Беше наистина неописуемо и се радвам, че съм снимала, защото не мога да го опиша. След като останахме там три дни, тръгнахме нагоре към залива Ха Лонг, където има над 1700 карстови острова, между които обикаляхме цял ден с лодка. Както и в Тайланд, тук екосистемата е силно застрашена от туризма, но за съжаление местното население предпочита да извлече максимална полза, преди фаталното да се случи, отколкото да предотврати проблема. Заради замърсяването на водата има опасност и местните рибарски селища, където живеят цели семейства, да изчезнат и занаятът да се заличи. Въпреки това хората хвърлят свободно отпадъците си във водата и все още нямат мисъл за опазване на природата. Иначе плажовете не са нищо особено и, ако търсите пясъци, по-добре идете в Тайланд. Ако предпочитате обаче да видите джунгли, планински пейзажи и резервати, определено сте за Виетнам.

НОЩНИЯТ ЖИВОТ
Интересно е, че, както всичко останало, дори войната се обръща в туристическа атракция. Имаше например бар с името на базата, в която бяхме, а декорът му включваше бомби, висящи от тавана. Може би хората я обсъждат помежду си, но, както ни казаха, случаят е подобен на този с наркотиците: „всички взимат, но никой не говори за това“. Алкохол иначе се пие, основно бира и то на екс. В една дискотека в Хуе видяхме как четири момчета и момичета си поръчват цяла каса и я сипват в малки чаши с бучка лед, които пълнят непрекъснато и пият като шот. Оказа се, че там има няколко много луди улици, които напомняха на по-лъскав Слънчев бряг: музиката гърми отвсякъде, интериорът е най-кичозният възможен, а светлините могат да те докарат до епилептичен шок. На нощен живот обаче се отдадохме най-вече в столицата Ханой, където почти не усетих дневния. В заведение, в което седнахме, бутилка водка с шест безалкохолни струваше 8 долара. Ако плащаш в донги ти излиза дори по-евтино, но е доста трудно да пресмяташ цените (1 долар в момента е 22 961 донга – бел. ред.). Любопитно е, че вътре се предлагаха и балони с райски газ, които струваха около 1-2 долара и ни ги донесоха на масата заедно с напитките. Музиката е основно поп, включително и местен, а в много от ресторантите се пускаше и традиционна виетнамска музика, която, както храната, просто не е за нас.

РАЗСТОЯНИЯТА
Във Виетнам сградите са изключително тесни и високи, а причината за това е, че земята е скъпа и хората рядко имат средства да си купят по-голям парцел. Тъй като обаче няма ограничения във височината, а всички поколения живеят заедно, за всяко ново семейство се строи един етаж с две стаи отгоре. Може би заради това те нямат усещане за лично пространство и когато говорят, често са много близо и дори те хващат за ръката. Ако им обясниш, че не ти е комфортно, наистина не могат да проумеят защо и не знаят какво нередно са направили. Това се отразява дори и в трафика, който е брутален. Хората казват, че се движат органично, в което всъщност има логика, защото са страшно много и ако сложат светофари, ще стане дори по-страшно. Ние си наехме моторчета, с които да се придвижваме, но определено трябва смелост, за да шофираш. Впрочем на чужденци не се дават коли под наем, но има вариант да се движиш с шофьор. Това звучи скъпо, а не е – около 200-300км път излизат към 10-15 долара на човек. Ние пътувахме също и с влак, автобус, ферибот, лодки, а най-хубавото е, че всеки хотел има връзка с превозвачески компании и плащаш всичко директно на рецепцията, където резервират транспорта вместо теб.

ФИЛОСОФИЯТА
Най-разпространен в страната е будизмът. Има също и протестанти, повлияни от американското присъствие, но не ми направи впечатление хората да са силно религиозни. Въпреки това обаче на много места можеш да видиш малки олтари на Буда, където оставят цветя, включително в колите си. В Нин Бин пък станахме свидетели на погребение, което продължи два дни – цялото село се изреди в нещо като форум, а ние помислихме, че е купон, защото се пееха песни, рецитираха се стихове, разиграваха се театрални сцени. Оказа се, че това е начинът да изпратят починалия и ми се стори прекрасно и много по-правилно от нашите тежки церемонии и оплакване. Въобще хората не се взимат насериозно и изглеждат спокойни и щастливи, а понякога около тях дори имаш усещането, че животът е игра. Определено има как там да получиш културен шок, затова още на тръгване трябва да оставиш настрана всички предразсъдъци.