Домове на модерността

Нека вдигаме глави по-често докато вървим из София. Градът е приютил в гънките на своите улици и булеварди разнообразни архитектурни съкровища. Впускаме се на изследователска разходка, търсейки следите на модернизма в българската архитектура.

Негови проявления тук има още през 20-те и продължават да следват тази архитектурна традиция още две десетилетия. В средата на 20-те Европа вече е белязана от модернизма в архитектурата – школата Баухаус, оформила се в Германия през 1919.
Сред многобройните архитектурни примери за модернизъм в София се спираме на четири – две обществени сгради и две частни къщи. Всички те илюстрират прекрасно стиловите особености на модернистичното движение, в което форма и функция се следват взаимно.В Лозенец, на ъгъла на бул. Джеймс Баучер и ул. Милин камък (точният адрес е бул. Джеймс Баучер 34) гордо се разстила великолепна къща с градина, построена вероятно в началото на 30-те. Няма как да не я забележите. Къщата, която можем да наричаме и вила, е пропита от светлина (множеството прозорци), разполага с широки тераси и елегантни овални балкони.Отново в Лозенец, на ул. Йоан Екзарх 6, между нови и стари сгради, се е смълчала магическа къща, която сякаш е отвъд времето. Покрита с изсъхнала, уви, дива лоза, тя прилича на беловлас старец, на забравен кораб (издадения овал, вероятно стълбище отвътре), на отломка време. Къщата, издигната през 1932, е била дом на българската пианистка и хоров дириегнт Ирина Щиглич (1933-2007) и е дело на архитектурния тандем Борис Русев–Тодор Горанов. Днес изглежда необитаема, натъкнахме се на слухове, че е сменила дългогодишния си собственик и искрено са надяваме, че новите й притежатели ще оценят по достойнство този непреходен шедьовър.Сградата на Биологическия факултет (бул. Драган Цанков 8) е магнетична, без съмнение. Вероятно това се дължи на тухлената й фасада, която придава нещо стародавно на цялата постройка. Препратката е към т.нар. Backsteinexpressionismus в Германия, a проектът е на арх. Георги Овчаров, годината е 1927. Овалите, геометричните елементи, забежката към готически стил, видима в прозорците, интериорните особености на някогашния Агрономически факултет на СУ, са все неща, които превръщат сградата в образцов и безкрайно интересен пример.Много от вас вероятно са подминавали т.нар. Дом на железничарите и моряците (бул. Княгиня Мария Луиза 106), проектиран от арх. Атанас Делибашев през 1935-37. Заслужава си да се абстрахираме от безвуксните табели и ”обновления”, настанили се отгоре й, и да погледнем сградата в целия й модерен блясък. Домът е безупречен пример за модернизъм, и фасадно, и интериорно. Отново имаме основните за модернизма правила –: линеарност и изчистеност, светлина и овали. Неподвластна на времето елегантност в простотата на формите.

Още по темата ще намерите на страницата във facebook – Български архитектурен модернизъм от 20те, 30те и 40те години на XX век, която изобилства от снимков материал и информация