Double that – 5 артистични двойки в българското изкуство

ЖЕЛАНИЕТО И СЪПРОТИВЛЕНИЕТО ОПРЕДЕЛЯТ ДВИЖЕНИЕТО
Ключ към разглеждане на тази необичайна двойна изложба е названието на непоказвана доv момента творба на арт дуото НИНАВАЛЕ, които отварят вратата към изненадваща арт разходка и потапяне в неочаквани художествени истории на 5 артистични двойки. Най-важно условие за участието на артистите в двумесечната изложба, в прехода между две години, е тяхното творческо послание и усещане към предстоящата 25-та година.

В разгара на лятото Нина Ковачева и Валентин Стефанов приеха поканата да поставят начало на изложбата „Double that“ с избрана от тях творба – непоказвано в България видео от 2007 г.
Малък пиксел светлина, заобиколен от безкрайна чернота, просветва бавно под монотонен тътен – изгрява пред нас и постепенно открива едва различима сцена на неочакван обект, закрепен „в края на въже, носещо се в пенливата диря на кораб“.
Усиленото „чувство на несигурност, е ударът на обекта в невидимото желязно тяло на кораба. Ехото звучи като удар на барабан, но правилният ритъм напомня на удар на човешко сърце.“
„В края на видеото обектът излиза извън фокус… но повсеместните удари продължават да идват на фона на възстановената чернота на екрана.“

Първата творба на изложбата ще видим в една малка тъмна стая – където началото е край и тъмното се превръща в светлина, за да изчезне отново, както впрочем всичко в света.

Двойното е затворената цялост и всичко в нас е двойнствено:
втъкано е в природата ни, в материята на „органичното и неорганичното“; в това тук и в онова другото; в ДНК на тялото, в химията; във фотоните и в тъмната вселена; в любовта, във връзката помежду ни; в „избора, в желанието, в движението“!

Марта Джурина и Ник Кокоза – „светлината и сянката“, както самите те описват своето творчество, е двойката с изключително интересно участие на артиста Ник Кокоза, непоказван за сега на българската сцена.
За Марта „светлината се превръща в предмет, инструмент и обект“ в уникалните ѝ творби, а „суровите, енергични илюстрации на Ник се гмуркат в по-мрачни теми: сенки в хората, черен хумор, носталгия и спомени, вкоренени в миналото му, когато е израснал в Шотландия през 90-те“.
Ще ги видим заедно в обща принт инсталация, с която избраха да се представят – необичайно за тях и специално за българската публика.

Двойнствено и заедно – Албена Баева и Рене Беекман.
Отлично познати имена, заслужаващи внимание към всеки техен нов проект, приеха да създадат една обща творба. Неочаквано виртуално творение под заглавието „Рядка порода за черни дни“ е нова митология в разширена реалност, създадена от обединените сили на своите автори, за да се бори с днешните караконджули“.
Допълват още, че „с всеки изминал ден света ни изглежда все по-наситен със зли духове, които опитват да ни накарат да намразим всички които не са „като нас“… „другите“… и „се подготвят за следващото клане, на което ще пируват“.

За зрителя в галерията остава да реши дали има пред себе си голата истина за днешния свят или е някакво „друго“ дигитално същество, до което се е доближил с телефона си.

Докосваме, показваме и скриваме, появяваме се и изчезваме.
Живеем тук за малко, строим градове и след това ни няма. Остава само „пенлива диря“.

Росица Гецова и Сашо Стоицов. Приемат да са заедно в тази изложба, но създават своите нови творби независимо един от друг. Невъзможно е да дадем определение на творчеството на единия чрез другия артист, освен да следваме нишката на светлината.
Роси създава нейните неповторими плексигласови кутии с принт и силикон – крехки, бели градове, които почти изчезват в прозрачна светлина и слепени пластмасови парчета.
Сашо изненадва отново и отново с неговите свободно разляти абстракции, примесени с парчета пластмаса и прозрачни опаковки, избрал да покаже най-нови абсолютно бели живописни композиции в голям формат.

Светлана Мирчева и Стоян Йоргов. Интересна лична история за времето и аромата на живота, описан така:
„Във Венециански дневници един човек пита: Каква е формата на времето в Трансценденталната гастрономия? Може ли да се опита пространството? Има ли мирис движението, което преминаващите през времето оставят?
Човек носи през времето своите отговори и вродени по природа способности, с които постига всяко възможно познание.“

Устни, сърце, око… Светлана огъва в изненадващи форми – малки метални листове, със светли отблясъци, подсещащи за многолики истории от живота. До нейната сайт-спесифик инсталация Стоян е оставил голяма черно-бяла фотография на мъж, сив портрет в гръб, седнал на бетонната платформа за скейтъри във Venice, Калифорния.

И там, в края на арт разходката, ни остава да влезем в малка тъмна стая и да се потопим в монотонния ритъм на ударите на корабно въже, придържащо въртящ се в океанската пяна вързоп с дрехи.

Да се върнем към началото и да видим какво ще ни предложи новото време.
Двойно количество любов или война, страхове или повече надежда, аромат на вино?

Творците залагат на ярки светлини в тъмното, герои на времето, прозрачни градове, огромни абстракции в бяло, дигитални същества, сив портрет, малка форма на сърце, специални моменти върху златна плоча и нежно кадифе, морска пяна.

Участват: Албена Баева и Рене Беекман, Марта Джурина и Ник Кокоза, Нинавале – Нина Ковачева и Валентин Стефанов, Росица Гецова и Сашо Стоицов, Светлана Мирчева и Стоян Йоргов – Теката.

Куратори на изложбата са Ивайло Христов и Йорданка Христова.