Ами тъкмо се събуждам, вкъщи съм, в Ню Орлиънс. Ще трябва да излизам слeд малко. Ще мина през лекаря ми за един бърз профилактичен преглед. Всичко е наред, просто преди пътуване винаги го правя.
Добре правиш. Веднъж вече бяхте на самостоятелното турне – през март, за новия ви албум. Какво интересно се случи тогава?
Страхотно беше, наистина. Минахме през нещо като 19 държави. Всяка вечер лайв. Беше жестоко. Сега се прибрахме малко вкъщи и скоро идваме да ви видим и вас, хора!
Разкажи някоя откачена случка с фенове. Четохме едни страшни разкази на хора, пропътували хиляди километри, за да ви видят в Русия. Да не говорим, че на една снимка в нета те има със сутиен. Често ли правиш такива неща, Джими?
Ха-ха, не, това ми е максимумът. Все пак съм барабанист, случват се и такива неща. Беше в Москва, ако не се лъжа.
Точно там. Добре, разкажи ни какво е различното сега, когато тръгвате като специален гост на турнето на Metallica? Как решихте да го направите?
Много е яко, за нас е чест, поласкани сме от поканата. Въобще не сме се замисляли. Всички ни казаха „леле, да свириш с такава банда си е голям шанс”. И просто ще покажем всичко, което можем, ще се забавляваме и ще сритаме малко задници, това е.
По време на собствения ви тур през март и април свирихте по повече от два часа. Имаш ли идея как ще бъде сега?
Честно казано, не, може би около час. Но финалният сет лист тепърва ще се обсъжда, не сме го решили още.
Никога досега не сте идвали в България, колко на изток в Европа сте стигали въобще?
Аз лично съм идвал още през 1996 с Crowbar в Будапеща, Унгария. И, мисля, че свирихме и в… чакай да се сетя за името… Словения?
И как ти харесва в Европа? В едно друго интервю четох, че се кефиш доста тук.
Обожавам Европа. Чувстваме я като втори дом, толкова често идваме тук.
Каква е разликата с публиката тук и в Щатите?
Ами тук публиката е винаги много благодарна. Като че ли наистина оценявате факта да ни видите. Европейският метъл фен е, уау, истински фен.
Какви очаквания имате от София? Знаете ли въобще нещо за нас?
Нищичко не знам, но се надявам да науча. Ще се постаря да науча. Имаме много малки очаквания в този смисъл, но ще се раздадем напълно.
Ще ти харесаме, ще видиш. Сега би ли пробвал да опишеш точно в три думи смазващия трети албум на Down – Over The Under?
Най-добрият на всички времена!
А защо винаги ни се налага да чакаме толкова дълго новата ви продукция? Умишлено ли винаги се бавите, това част от мита за бандата ли е, или просто така се случва?
Това никога повече няма да се повтори, обещавам. Сега преживяхме доста трагедии, от личен характер и всякакви. Просто много неща се случиха.
Според медиите в албума има много от скръбта ви за жертвите на урагана Катрина, както и от личния гняв на Фил Анселмо за загубата на Даймбег Даръл. Какво още можеш да допълниш?
Всички преживяхме трагедии. Но албумът е написан с пречистващо чувство. За нас имаше дори някаква лечителна сила. Това беше начинът да споделим какво сме преживели, да си кажем нещата и помежду си. Ние все пак сме едно семейство, човече. Имахме нужда да го направим, и то по този начин.
Пепър казва на едно място, че не правите християнски песнички, а продължавате да създавате парчета, пълни с гняв и ярост. И все пак Over The Under е първият ви албум, в който Фил не употребява нецензурен език. Има ли някаква промяна у вас, момчета?
Не мисля, че е промяна. Просто има неща, които не е нужно да изразяваш с такъв език. Нищо повече. Не го правим заради езика, а заради това какво изразява той. Мисля, че текстовете в новия ни албум са страхотни, наистина. Истинска поезия.
Какво щеше да направиш или да не направиш в живота си, ако имаше някаква магическа сила да преобръщаш хода на събитията?
Не знам, свобода за целия свят? И после нещо егоистично, само за мен. Не знам какво обаче.
Фил колекционира dvd-та с боксови мачове от години. Ти имаш ли си някоя тайна колекционерска страст?
Имам наистина огромна колекция с музика. И също си вземам по нещо за спомен от всяко място, където ходя.
Феновете наричат Филип Мохамед Али на вокалите, на теб как ти казват?
Pill Garlic (от хапчета и чесън – бел. авт.). Помежду си се наричаме с много странни имена. Но пък на Рекс му казваме просто Рексън.
А съгласен ли си с определението за бандата като Супергрупата?
И да, и не. Разбирам защо хората ни наричат така – все пак ние сме хора, събрани от различни групи, нормално е.
А коя е твоята супергрупа, има ли такава?
О, по дяволите. Ами ние сме!
Някакви важни колаборации на хоризонта? Какво се случва с другите банди, в които си замесен?
Имаме нещо на ум с Фил. Винаги правим нещо, не можем да стоим кротко. Точно сега обаче целият фокус е върху Down, няма как. И имаме намерение да продължим в този курс.
Най-голямото ти вдъхновение в музиката или въобще?
The Melvins. Помня първия път, когато ги чух – направо откачих.
Най-якият албум на всички времена?
О, чакай да помисля… Трябва да е нещо право в сърцето… Vol.4 на Black Sabbath, може би.
И последно, какво ще декларираш на границата?
На аерогарата ще им кажа следното: Идваме да посритаме малко задници! Дано да ни пуснат след това, ха-ха.
Интервюто е осъществено със съдействието на Roadrunner Records/ Virginia Records
Down са спешъл гест на концерта на Metallica, стадион Васил Левски, 25 юли, 21:00, 30/40/50/60/70лв от eventim.bg
