Историята
Въпреки че романът на Брам Стокър е филмиран буквално от първите години на киното, нито един от филмите преди 1992 не се доближава толкова плътно до оригиналната история. Разбира се, леки трансформации на текста са позволени и тук, за да се постигне хомогенната магическа история за филмовите нужди, но Копола предава текста и героите в истинския им и пълен блясък. Тук древният вампир не е безлично зло, водено само от жаждата си за кръв, а истински драматичен образ – разбито сърце, отвърнало се от вярата, за да прегърне силите на мрака в своето възмездие. „Прекосих океани от време, за да те открия”, признава граф Влад на развълнуваната Мина и печели сърцата ни като мрачен рицар на печалния образ. В доста готическо-кървави одежди обаче. Комбинацията от всички елементи на Дракула, умело режисирани от Франсис Форд Копола, раждат великолепна и мрачна киноприказка. Красива и тъжна, романтична и неприкрито еротична, викторианска и готическа, страстна и ужасяваща, тя е много повече от вампирска история.
Визията
Най-силният коз на Франсис Форд Копола остава категоричното му решение: „Никакви компютърни ефекти!”. И то в епоха, когато киното сериозно се обръща към дигиталната манипулация. Режисьорът отказва дори зеления екран. Гениалната идея на Копола е филмът да представлява своеобразен поклон към зората на киното и първите филми за Дракула – Носферату на Мурнау (1922) и Дракула на Тод Браунинг. След като първият екип за специални ефекти заявява, че нещата, които Копола желае, не могат да се постигнат без компютърни ефекти, той ги уволнява и наема сина си (едва 26-годишен по онова време) Роман Копола, който плътно следва заръките на баща си. Игра с перспективите, двойна експозиция, задна проекция – eлементарни, но ефектни трикове, които вършат отлична работа да заблудят зрителя и да го пренесат в духа на филма. Копола борави с ограничено място – разпростира се изцяло в студиен комплекс, за да не излиза извън графика, определен за снимачно време, а оттам и от бюджета. Студийната среда с декори и наивните похвати от зората на киното доближават Дракула до сценична постановка, което също помага за оригиналната и автентична визия на филма. Бонус са и 30-те секунди, показващи лондонска улица и снимани с истински кинематограф от 30-те – машина, която Копола има от баща си и решава да използва за една сцена.
Костюмите
Копола решава да инвестира солидна част от бюджета си в костюмите. Наема сценичния дизайнер Ейко Ишиока, впечатлен от неин плакат за японските прожекции на Апокалипсис сега, и ѝ предлага да направи костюмите. Сценограф и дизайнер, а не майстор на костюми, тя въпреки това се съгласява и залага на викторианската визия, символизма, форми от природата и европейското изкуство от XIX и началото на ХХ век. Костюмите ѝ стават знакови – червените бойни доспехи на Влад, зелената рокля с леприконска шапчица на Мина, погребалната рокля на Люси, която е и нейната сватбена такава, с яка като на гущер и, разбира се, жълтата роба на Дракула, буквално прекопирана от дрехата в Целувката на Густав Климт. Оригиналните ѝ решения като дизайнер са така впечатляващи, че един от трите Оскара на Дракула е именно за нейните костюми. (Другите два са за звук и грим.)
Актьорите
Актьорският състав на Дракула е определян от самия Франсис Форд Копола като перлата на филма. Той държи да използва изгряващи актьори за главните роли на филма, със силен гръбнак зад тях от вече утвърдени имена като второстепенни образи. Така младата Уинона Райдър става Мина Харкър, Киану Рийвс е Джонатан Харкър, а в нелекия образ на древния пълководец, граф и вампир Дракула гледаме брилянтния Гари Олдман. Периферният каст включва Антъни Хопкинс като доктор Ван Хелзинг, Том Уейтс е побърканият Ренфийлд, а като една от жените вампири в Трансилвания гледаме първата холивудска роля на Моника Белучи.
