В серията попадат общо 6 книги, които по един или друг начин са част от литературната традиция на една непозната за България фантастика. Френският символист Марсел Швоб (1867-1905), вдъхновил писатели като Борхес и Боланьо, който е и чичо на фотографката Клод Каун (разгледайте работите й, за да разберете); белгийският писател Франц Хеленс (1881-1972), комуто Набоков е предвещавал небивали литературни успехи; Морис Карем (1899-1978), сънародник на Хеленс, вероятно познат на българския читател предимно с поезията си за деца; Реймон Русел, обожаван от сюрреалистите и т.нар. Цех за потенциална литература от 60-те Oulipo (Реймон Кьоно, Жорж Перек, Итало Калвино), за когото Мишел Фуко пише единствения си критически труд.
Изброяването не приключва с това. В поредицата фигурира и преводът на готическата новела Мъртвата баронеса от Понсон дю Терай (1829-1871), както и ръкопис на анонимен автор от края на 18 век, озаглавен Пътуване до Висбек и открит случайно при парижки букинист.
Поредицата е абсолютно задължителна за онези от вас, които с трепет са препрочитали писанията на Е.Т.А. Хофман, Е.А. По, Братя Грим, Дафни дю Мюрие, Роалд Дал. Историите са магически, мракобесни, загадъчни. В страниците на отделните книги се натъкваме на изключителни персонажи: змия, пуснала обява във вестник; канарче, чието бягство от кафеза причинява катастрофа, болен от проказа владетел, злобно съревнование в дом за възрастни хора, къща-лабиринт, сякаш построена от Пиранези. Краят почти винаги е неочакван, затова повторното разлистване на страниците се превръща в опияняващ рефлекс.