Другият Иран
От години пътувам и преподавам медитация и майндфулнес. Различните събития ме отведоха на много места, но любовта към Близкия Изток винаги ме е теглила към Иран. И нали мечтите се сбъдват, ако са достатъчно силни – през последната година срещнах няколко иранки, с които решихме да направим серия уъркшопи в Техеран. Не беше лесно, първоначално срещнахме съпротива и страх. Но самият факт, че успяхме да проведем тези класове за личностно развитие говори за настъпващата промяна.
Преди да тръгна, моите вече приятелки Афсане и Негин ме увериха, че ще видя един Иран, различен от всичко, което съм чувала за него. Изненадах се, когато пристигнах на летище Imam Khomeini, че визата ми отне по-малко от половин час. Бях се приготвила за дълги разпити, а човекът просто ме попита за адреса, на който отсядам, и с усмивка ме помоли да изчакам. Усещаше се, че Иран отново привлича туристи. Аз самата вече бях сложила хиджаба (още на излизане от самолета) и се опитвах да го нося естествено.Техеран ми се стори някак много модерен. Въпреки че е един от най-големите градове в света и движението и замърсяването са подобаващи, изглеждаше чист и подреден. Приятно ме учуди, че в централен парк има огромен вегетариански ресторант, а точно до дома на Негин, на която гостувах, строяха най-големия мол в Близкия Изток. Изненада ме само, че в сравнение с други градове като Кайро или Аман, не видях много арт кафенета и галерии. Затова пък бях силно впечатлена от музея за съвременно изкуство, построен по времето на последния шах Мохамед Реза Пахлави, както и от модерното обзавеждане в двореца му.За да откриеш правилните места в Техеран, ти трябват местни. Много от нещата се случват зад вратите на домовете – празненства, изкуство, танци – където хиджабите се свалят и мъже и жени съпреживяват и създават заедно собствен свят и правила. Въпреки суровата Ислямска революция, младите явно успяваха да отговорят по свой тих и нежен начин, зад кулисите. Видях в тях свобода и достойнство, те отстояваха фундаменталното си право да избират сами за себе си. Всички, които срещах, се опитваха да ми покажат техния Иран и се присмиваха на плакатите Down with US и всевъзможната пропаганда. Уверяваха ме, че това е за група идиоти, и се извиняваха. Нищо "западно" не им беше чуждо, обличаха се модерно, вместо според строгия преди дрескод. Достъпни бяха всички големи чужди марки, дори Кока-Кола, въпреки ембаргото. Чух, че има и тайни подземни нощни клубове, но така и не стигнахме до там.Това, което надмина всичките ми очаквания, беше гостоприемството на тези хора. Може би не всеки ще ви покани на вечеря в дома си, но ако сте отворени за идеята, най-вероятно ще бъдете приети. И това е истинското изживяване на многопластовата и мултикултурна древна Персия – през храната и обичаите до танците и шегите.След като свършихме с уъркшопите, пет жени пътувахме с лекота през Иран. Афсане и Негин все пак искаха да ми покажат и перлите на древната цивилизация, а междувременно супер се забавляваха в колата, като оставяха хиджабите си неустено да паднат и наблюдаваха втрещени реакции от другите на пътя. Шегуваха се, че чужденката е единствената адекватно забулена.Първо се отправихме към Кашан. Влюбих се в този малък град, запазил не една спираща дъха къща на богати търговци на килими от 19 век. Хотелът Ameriha, в който отседнахме, ми напомни за филмите с персийски принцеси, които много обичам. Опитвах се да си представя какво ли е било да живееш в такава великолепна къща, пълна с тайни стаи и тунели. После пихме чай на покрива на стара баня и гледахме звездите. Беше трудно да се повярва какво инженерно и архитектурно знание са имали хората преди векове. Следващата ни спирка беше Абиане – градче, скрито в пустинята, населено от автентично общество, което следва строго своите традиции и зороастрийски обичаи. Накрая стигнахме до Исфахан – перлата на Персия, както го наричат, който дълго време е бил столица на древната империя. Останах без думи пред величието на площада Naghshe Jahan с тюркоазените куполи и минарета, безбройните занаятчийски ателиета, напевния звук на ковачите и Jameh джамията от 11 век. Влязохме по време на молитва. Забранено е за немюсюлмани, но всички ме мислеха за иранка. Жените бяха покрити в черно от глава до пети, но някак всяваха спокойствие.Оставих си Шираз за следващия път и нямам търпение да се върна. Пътуването в Иран те изненадва точно както Али Баба и четиридесетте разбойници, когато откриват пещерата. Вкусът и ароматът на шафран, салатата от нар, билковите екстракти, домашната храна, пресният шамфъстък, поглъщащите пазари, цветните килими, персийските поети, скритата арт сцена, духът на младото поколение са само част от причините да откриеш тази страна. Извън стереотипа на мрачно и опасно място, пълно с фанатици, Иран крещи да бъде видян такъв, какъвто е, а не какъвто е описван. За мен той е олицетворение на поезията на живота. И трябва да се види, за да бъде почувстван.