Ставаме свидетели на двупосочно пътуване от индивидуалност към колективност. Контрастни понятия, цветове и усещания преливат от танцьорите към зрителите във вълна от сенки, музика и танц. Светлините рисуват по техните тела и подчертават съкрaщаването и отпускането на всеки мускул. Представлението впечатлява с акробатични, а на моменти и силови изпълнения на двамата артисти.

В самото начало телата на Тодорова и Райчев са преплетени едно в друго и работят като един общ организъм. Споделят жест, а сякаш и един дъх. Започват деликатно и плахо, като се движат ведно и постепенно се отделят един от друг, без да губят допир. С разплитането им хармоничният свят се разпада на парченца, осъществява се преход от любов към омраза, от мир към война.

Играта със светлина и сянка взема ролята на трети изпълнител. Докато наблюдаваме поотделно всяка фигура от хореографията, сенките създават самостоятелна реалност под артистите. Действието се развива в два плана, които наподобяват човешкия свят и този на подземното царство. Това митологично въздействие носи и делението на пространството – „горе“ обитава единият, докато другият ревностно пази своето „долу“.

Сблъсъкът на мъжа и жената върви ръка за ръка с конфликта между емоцията и рациото, светлината и мрака, високото и ниското. Противопоставянето, що се отнася до своята територия, е аналогично, но носи своята нетипична динамика. Тук няма да видим женствеността безпомощна и затова възхвалена, нито мъжкото начало като обречено на практичност и героичност. Двата образа преливат от едната позиция в другата – мъжът излиза от състоянието, в което жената влиза, и обратно. Разделението им носи усещане за последователност и подреденост въпреки напрежението в телата им.

В началото общи, движенията  се разединяват, преминават в чисто огледални и последователни. Двата персонажа започват да се преследват и не са сигурни дали се търсят. Опитват се да избягат и в стремежа си неизбежно единият върви по стъпките на другия, следва го покорно и го настига.

Композицията на спектакъла е кръгова – обединяват се отново. Пътуването преминава обратния път от терзанията на душата към блаженство и покой. Двете противоположности се сливат в едно перфектно и функциониращо цяло.