Печатар съм не защото това е моят дар Божи, а чисто и просто заради прагматичната нужда да упражнявам някаква професия. Живописта, от друга страна, е дълбоко в душата ми. Не бих могъл да живея без нея. Това далеч задминава обикновената страст. С живописта ще сме заедно до гроб.
Повечето ти платна изглеждат толкова мрачни и изстрадали. Какви са историите отвъд твоите картини?
Не разказвам собственото си страдание, въпреки че влагам част от моите лични преживелици – било добри или лоши. Тук става въпрос най-вече за гледна точка, маниер на работа, удоволствие от създаването на една по-мрачна вселена. Харесвам мрака. Привличат ме раните у другите. Предпочитам да се срещам с хора, преживели много, отколкото с такива, които вървят през живота безлично и разсъждават повърхностно.
Живееш твърдо в своето време. Пишеш, поддържаш блог… Изглежда обаче, живописта е любимият ти начин на изразяване.
Така е. Живея в моето време, при това здраво стъпил на земята, без да прахосвам възможности. Интернет ми позволява да представям творбите си. Прекарвам твърде много часове, затворен в ателието, за да си позволя да не защитавам работата си по всякакъв начин и по всякакви канали. В крайна сметка, това е част от съвременното поколение, в което артистите трябва да могат да се приспособят към комуникациите и да защитят изкуството си. В момента представям само живописта, на която съм се посветил изцяло, но се надявам някой ден да се изправя лице в лице и със скулптурата.
Можем ли да наречем живописта ти ангажирана?
Най-вече граждански ангажирана, вълнуваща се от нещата, които стават по света – както и всички ние, естествено. Изкуството не познава граници. То е начин на изразяване. Аз обичам да се самоопределям като експресионист – течение, което ценя безкрайно.
Къде търсиш вдъхновение – в миналото, в обкръжаващата те реалност, в личните ти преживявания?
Търся го в срещите, в книгите, в музеите, в това, което чувам по радиото. Аз съм самоук, не познавам така добре съвременното изкуство. Образът ми на артист се формира посредством разговори и всекидневния ми опит. Оставам винаги нащрек, винаги критичен, дори да знам, че преценката ми е грешна. Убеден съм, че всеки еволюира с възрастта и обществото. Че нищо не остава неподвижно и всичко се променя с бясна скорост. Този свят става все по-луд и именно това рисувам.
Използваш и един вид трансформираш силата на религията. Откъде този интерес към нея?
Религията в никой случай не е основен сюжет на моите картини, но да – харесвам религиозната живопис на Рубенс, Филип дьо Шампан, барока, а съвременната живопис понякога ме отегчава. Посредством Христос и образа на Дева Мария, държаща на коленете си тялото на Исус, разказвам история с персонажи, които целият свят познава. Семейна история – бащата, синът и т.н. Смъртта на сина на кръста, мъртвото му тяло на коленете на майката – всичко това говори отвъд религиозната тематика. Непреходно е и най-вече ефикасно. Уважавам вярата на всеки един човек, но самият аз съм по-скоро агностик.
Казваш, че изкуството е битка. Каква е твоята?
Да, повтарям го непрестанно. Аз рисувам, за да разбера по-добре обкръжаващата ме действителност. Притежавам все още онази цинична наивност да вярвам, че изкуството може да промени манталитета. Дори съм сигурен в това. А битката, която водя, е моят живот. Ангажираността ми към другите и към мен самия. Заставайки пред бялото платно, аз се превръщам в създател – сътворявам свят на мрачни и ужасяващо човешки персонажи.
Работиш предимно нощем, сигурно обичаш самотата?
Аз съм всичко друго, но не и самотник. Деля ателието си с още трима артисти и като цяло смятам, че един артист не бил могъл да върви напред сам. Играейки колективно и забравяйки собственото си его – само така може да достигне грандиозен прогрес.
Разкажи за изложбата в София.
Тя е нещо много важно за мен. Нужни бяха няколко дълги месеца, за да стане реалност. Много съм горд и се надявам тя да не остане “просто една изложба”, а да се превърне в мост между нашите култури.
Оттук насетне какво? Планираш ли или оставяш вдъхновението да те води сляпо?
Смятам да задълбая още повече в социалната тематика. Ще оставя религиозните мотиви, за да се върна на земята. Имам силното желание да рисувам революция, да рисувам хората, с които се срещам… но живописта изисква търпение, затова ще видим. “Няма бъдеще” е казвало предходното поколение. “Няма настояще” пък по-скоро бих казал аз.
Изложбата на StepK – Ако това е нашето човечество е в Софийски арсенал – музей за съвременно изкуство до 13 март
