Дори да не сте чели поредицата Тъмната кула, все сте чували нещо за нея – например колко е силна. Наричат тези 9 книги на Стивън Кинг неговия magnum opus и не е преувеличено. В тях най-доброто от характерния му стил идва накуп с дръзка интерпретация на средновековни рицарски легенди, смесена неподражаемо със стиймпънк, съвременно фентъзи и онова особено усещане от класическите уестърни с музика на Енио Мориконе. Логично, очакванията ни към кино версията не бяха високи, а много високи. При това ги таяхме в продължение на 10 години, колкото отне работата по филма, а когато преди месеци започнаха да "изтичат" детайли, всеки се коментираше настървено.

Първото противоречие се появи около главния герой – Стрелеца Роланд. В книгите на Кинг и илюстрациите на Майкъл Уилан той прилича най-вече на суровия Клинт Истууд от Мъжът без име. Във филма на Николай Арсел обаче на рицар-каубой от дивия запад се прави Идрис Елба – и се проваля напълно, далеч не само заради цвета на кожата си. Естествено, актьорът не срутва сам Тъмната кула, а просто добавя лоша игра към не по-добрата режисура и абсурдния сюжет – толкова безкръвен, политически коректен и Disney ориентиран, че прилича повече на Хрониките на Нарния, отколкото на нещо по Стивън Кинг.

И какво "нещо" всъщност? Първоначално Тъмната кула трябваше да бъде продължение на събитията от Книга 9, но сега се оказва странна интерпретация на Книга 1, подправена с всякакви холивудски добавки, които да я направят по-лесно смилаема с голяма Кола и големи пуканки. Вместо мрачната атмосфера, надвиснала над всичко като есенни облаци, поетичната неяснота, мутантите, картите таро и приказната обреченост, получаваме типичното екшън препускане с много стрелба, плъхове с човешки лица и Матю Макконъхи в една от най-отчайващите си роли като магьосник-архизлодей, решен да разруши вселената.

Проблемът не е, че има разлика между книгите и филма. Проблемът е, че 60 милиона долара са похарчени, за да се отегчим още на половината на Колата и пуканките.