По калните ѝ улици виждаме каруци до красиви файтони, от схлупени колиби до впечатляващи сгради по австрийски образец, от жени, облечени в традиционни носии, до дами с изискани широки шапки, копринени ръкавици и елегантни дантелени чадъри. Цялата тази еклектика се дължи на факта, че след Освобождението европейската мода започва стремглаво да навлиза в младата ни монархия, а по-заможните столичани бързо улавят вятъра на промените. Сред тях две дами светкавично завладяват сърцата на всички жени от Търново до София със своя талант. Те кроят, шият, претворяват последните парижки модни образци в български вариант, но най-вече – те са истински мъжки момичета, които с вродения си усет за бизнес се превръщат в най-разпознаваемите модни диктаторки на Царска България. Параскева и Пелагия – нашите Коко Шанел по две.

Параскева Илиева – болярката

Параскева Ганева Илиева е горда болярка, чиято смелост и визионерски поглед бързо се прочуват в старопрестолната ни столица. Тя се ражда през 1889 в Търново и още от малка се увлича по кроенето и шиенето, а по-късно завършва стопанското училище Мария Попова. В него Параскева усвоява до прецизност изработването на собствени модели, трудните рязани бродерии и различните видове шевове. Пъша, както я наричат нейните клиентки, първоначално шие за приятелки и роднини, но много скоро видни търновки започват да поръчват дрехи за цялото си семейство при нея. След като през 1908 се омъжва за най-популярния обущар в града – Ганчо Илиев, много от желаещите да имат рокля от Илиева идват да я търсят на място в прочутото му обущарско ателие Червения ботуш. Едва родила двете си дъщери, Пъша заминава за Прага, където се запознава с изтъкнати европейски модисти и продължава да усъвършенства уменията си. От колоритната Мара Михалска – една от най-популярните търновски фармацевтки, през дъщери и жени на генерали до чужденки, които идват в града – всички са очаровани от таланта на модистката и искат да имат поне една нейна рокля. През 1925 Пъша Илиева създава първото си шивашко ателие във Велико Търново, а специалността ѝ са булчинските рокли. Пищни и изпълнени с вдъхновяваща прецизност до последния детайл – сватбените тоалети на Илиева са истинско произведение на изкуството, пред което българките, стояли далеч от подобен разкош до онзи момент, онемяват. През ателието ѝ на ул. Пиколо 9 минават много шивачки, но Пъша оставя на работа само най-добрите. Окото ѝ е безпощадно, а в работата си не допуска компромиси. На работния ѝ адрес пристигат популярните модни журнали по онова време – Мода и домакинство, Мода, Моден крояч, Моден журнал, Моден журнал за обувки, Вестник за жената, както и най-реномираните списания за мода от Париж и Берлин. След 1944 народната власт затваря ателието ѝ, но тя продължава да работи вкъщи, като упражнява изкуството си почти до края на живота си през 1958. В най-активния си период Пъша поддържа близък контакт с единствената дама в България, която може да се мери с таланта и професионализма ѝ – прочутата софийска модистка Пелагия Видинска. Пелагия облича самото царско семейство и покорява с едно безспорно свое качество – нестихваща амбиция.

Пелагия Видинска – недостижимата

Родена през 1896 в семейството на военния Тодор Кръстев, Пелагия получава високо образование за времето си, завършвайки Солунската гимназия. Владее отличен немски и френски, с които още като девойка Видинска пътува до Париж, където лично се запознава с последните модели на най-старата парижка модна къща Ланвен и с иновативното изкуство на Шанел. Когато се прибира в България, новата цел на Пелагия вече е ясна – тя иска своя собствена модна къща. Идеята се осъществява бързо, като в началото ателието на Видинска се намира на петия етаж на една от представителните сгради по улица Граф Игнатиев. Пред него находчивата модистка изгражда дори малък подиум по парижки образец, на който се правят ревюта и клиентките могат да видят моделите в цялата им елегантност. По-късно ателието намира своя дом на ул. Леге 6, която става модната Мека за столицата. Пелагия също като Пъша не прави компромис в работата си и използва само най-висококачествени тъкани – крепдешин, креп марокен, креп сатен, жоржет, муселин, вълнен жоржет и др. На ревюто си в кино Роял през ноември 1928 тя за пръв път показва своите 20 модела, които носят съвременни облекла с вплетени български шевици и бродерии – именно този стил ще се превърне в запазена марка на Видинска през годините и ще остане до края най-емблематичният ѝ почерк. За да покаже смесването на епохи, по време на ревюто, в първата част, манекените дефилират с носии, като всеки модел има свое име – Македония, Син Охрид, Ловеч, Шоп, Болярка и др. Втората част минава под знака на аксесоарите от парижката мода – утринни пенютри, следобедни, вечерни, бални и сватбени тоалети. Пелагия Видинска облича звездата на българската музика Лея Иванова, самата царица Йоана, оперетната прима Мими Балканска и Люба Йоцова – Мис България 1929, която печели короната именно с тоалет на известната модистка. След 9 септември Видинска остава без своята модна къща, но продължава да работи, като създава костюмите на Държавния фолклорен ансамбъл и е назначена за главен майстор в шивашкото ателие на Народния театър. Пелагия напуска този свят през 1960, но оставя цяла епоха в развитието на българската мода. Тя заедно с Пъша Илиева променя изцяло разбирането на българката за стил и класа. Двете ни модни кралици се подписват в страниците на златната ни история след Освобождението с една единствена дума. Изящно съшита и безпогрешно скроена – красота.