Отдавна работим заедно – правил съм доста от техните флаери и плакати. Работил съм и с други дръменбейс крюта, с Гръм & Бяс навремето. Оформял съм флаери и за хип-хоп партита.
А защо бачкаш точно с тях?
Аз съм емси, участвам в DRS. В началото с групата се включвахме в онлайн радиото на HMSU – с грамофони, скречове, фристайл. Впоследствие направих за тях едно-две флаерчета, те се изкефиха и така. Напоследък стана по-сериозно – правих дизайна за World of Drum&Bass, също и за Helloweed. С хората от HMSU сме приятели. Те правят нещо много сериозно и го правят както трябва. Плюс това съм фен на такава музика.
Как започва работата по един флаер?
Основните хора от HMSU идват у нас и обсъждаме името на партито, каква е основната идея. Казват как си представят флаера и започваме брейнсторминг. След това им предлагам няколко графични варианта – те съответно си избират и правят някои корекции, но като цяло се кефят и не ги променят много.
Имаш творческа свобода значи?
Да. В крайна сметка, аз съм част от тази култура, знам за какво става въпрос. И няма как да сбъркам – просто всички ние се кефим на едни и същи неща.
Как действаш – направо на компютъра или стартираш с някаква скица?
О, не е задължително да започна направо на компютъра. Когато ми е трудно да си представя нещо, задължително си го скицирам – така беше с World of Drum&Bass например.
Когато работиш над флаер, пускаш ли си някакви парчета, които ще звучат на партито?
Да, много често правя така. Пускам си музиката, за да им вляза във филма, за вдъхновение.
Как би определил своя стил?
Не бих казал, че действам в някакъв определен стил. Търся интересни графични решения и не обичам да се повтарям. Ако е хип-хоп парти, може да има повече графити, а пък ако е джаз концерт – ще бъде по-изчистено. Зависи от идеята, а също и от хората, които трябва да забележат флаера.
Интересуваш ли се от световните тенденции?
Да, интересувам се много. Но когато правя нещо мое, съм съвсем освободен. Не се мъча да следвам някакви тенденции или нещо такова.
Кое е за предпочитане – флаер или плакат?
Животът на плаката в София не е дълъг – около половин час. Веднага след като е залепен, върху него може да бъде сложен друг. Но пък е по-лесно забележим. Флаерът и стикерът са по-удачни за реклама на масови събития. Лесно се разпространяват – или се оставят по телефонните кабини, или някой ги раздава. Хората си ги носят вкъщи, залепват си ги някъде – техният живот е много по-дълъг.
Виждаш ли често истински добри флаери в София?
Не много – няма особено добри флаери, нито плакати. Хората не обръщат много внимание на тия неща. Добрите в това направление са няколко – единият например е Solaris, който също прави неща за HMSU. От време на време изскача по някой нов, но е рядкост.
Значи флаер културата не е особено добре развита у нас?
Хората тук имат много ниска визуална култура – те не знаят кое е яко. Всеки ден ги заливат с нещо посредствено. Големите музикални агенции, като правят концерти, слагат снимка на групата и името й с големи букви. И толкова. А всеки флаер или плакат трябва да е ценен сам по себе си, да ангажира окото, за да се спреш да го разгледаш.
Е, все пак сигурно се намират фенове?
Особено по-младите се кефят много. Със сигурност има фенове, които колекционират, дори се бият за флаери и се сърдят, като не останат за тях. Затова го правим – защото основната идея е HMSU да имат визуална концепция. Грозният дизайн не върши никаква работа.
Ти самият на всички партита на HMSU ли ходиш?
На повечето. Много се кефя на дръменбейс емситата – в цялата тая работа има много хип-хоп, хе-хе.
Какви са ти очакванията за новия Drum’n’Jazz в събота?
Ще бъде различно, но със сигурност ще бъде ценно. Ще има много колаборации, Теодосий Спасов, Влатко Стефановски… Освен това ще видим Cooh – той е много добър, има страхотни участия, издава плочи. Изобщо дръменбейс сцената тук е силна – за разлика от хип-хопа.
Като каза хип-хоп – какво се случва тези дни с DRS?
Записваме от време на време… Но истината е, че не се занимаваме особено сериозно. Някога правехме доста партита и концерти, но сега е по-трудно… Затова се кефя на HMSU – те подкрепят своя любим стил, дори го развиват, организират и разнообразни събития като Drum’n’Jazz.
Флаерът: кратка история
Плакатите, памфлетите и хвърчащите ракламни листовки заливат европейските улици още през 16 век, но типичните флаери летят край нас сравнително отскоро. Бумът им идва след Втората световна война и може да се обясни с подлудяващата младежите и рушаща добрите семейни нрави популярна музика. Покрай димящия джойнт и парчетата на Rolling Stones и Pink Floyd флаерите стават по-цветни и хипарски отнесени, а пък пънкарската вълна в Англия донася и един по-стряскащ, черно-бял дизайн. През 90-те флаерите стават все по-малки, с по-абстрактен дизайн, вариращ от нереални гоа транс и екстъзи образи до комиксово оформление и студени индустриални елементи. В последните години джобният A6 формат печели убедително пред плакатите – малкият размер на флаерите ги прави значително по-евтини и по-удобни за разпространение. Ясно е, че са и по-стилни, особено когато дизайнерът си знае работата.
