Сънувах най-странния сън. Ядях огромно, безвкусно гумено топче, а когато се събудих, забелязах, че дъвча една от еластичните си тапи за уши. Моля те, напомни ми да намаля нощния прием на кофеин.
09:00
Отворих очи гладен като вълк. Както знаеш, вчера имах удоволствието да дегустирам 12 различни вида понички. Всичките с желиран пълнеж. Не мога да устоя, смятам да пробвам няколко и за закуска.
09:10
За пореден път се убеждавам, че двайсет и четири часовият румсървиз навярно е едно от основните постижения на цивилизацията. Двоумя се между костюм и карирана риза, която шерифът ми зае вчера. Всъщност, все едно, стига ФБР значката ми да е на видно място.
10:30
Докато с Хари обсъждахме случая над една от най-дяволски добрите чаши кафе, които съм имал удоволствието да опитам (ти също би я оценила), полицай Анди Бренън влетя във фоайето разтреперан и блед като смъртник. Имало нещо в езерото. Не успяхме да разберем нищо от пресекулките на разказа му. Тръгваме натам.
11:45
Патици. В езерото. Колко необичайно! И все пак, намерихме и друго. Медальон с половин златно сърце. Чудя се за кого е била предназначена другата. В околността растат фантастични дървета. Огромни, величествени… Попитах шерифа за названието им, но моментално го забравих. Подсети ме да попитам отново.
12:30
Черно като полунощен час в безлунна нощ кафе и черешов пай за обяд. Не мога да си представя по-добро развитие на деня. А и тази закусвалня трябва да е мястото, където всички пайове отиват след смъртта си. Поздравих сервитьорката с вдигнати палци. Ти щеше да я харесаш, много е мила. Обожавам този град.
13:30
Нещо ще се случи. Нещо страшно и необратимо, усещам го. Наясно си, че за разлика от прецизните си, уповаващи се на дедукцията колеги, аз разчитам основно на своята интуиция. Може би медитацията ще ми помогне да се отърся от предчувствието и да успокоя ума си.
Така, имаме две отделни, независими едно от друго събития, които обаче се отнасят до един и същи обект на разследване. Това означава, че трябва да подходим изключително внимателно. Чакай, сетих се! В огледалото…
15:00
Свестих се в лекарския кабинет. Ударът трябва да е бил доста силен, понеже още не мога да движа главата си. Тъкмо бях стигнал до нещо важно, но проклетите болкоуспокояващи замъгляват разсъдъка ми. Без паника, просто ще почакаме ефектът да отмине.
16:30
Ужасна новина! Някой е публикувал ход от шахматна игра в местния вестник. Същата партия, която с Уиндъм Ърл играем от години. Казах ти, че ще се върне. Всъщност, никога не си е тръгвал, нали… Ще отпечатам отговора си утре.
17:00
Шериф Труман ме посети с пресни улики. Оказа се, че убитата е поддържала връзка с още едно момче от града. Какво ли още крие кралицата на бала? Както и друг път съм ти споделял, твърдо убеден съм, че проблемите на цялото ни общество са от сексуален характер. Тук обаче си имаме работа с нещо много по-тъмно и опасно.
17:05
Как съм могъл да пропусна очевидното?! Разбира се, всичко е ясно като бял ден – знам кой е отговорникът за случилото се на 24 февруари 1989! Трябва да се махна оттук незабавно.
19:00
Придумах упорстващият да ме пусне доктор, като надлежно му цитирах максимата, че когато волята е призована да извърши нещо голямо, подкрепящите сили на физическото тяло могат да бъдат необичайно големи. Убедих го, естествено, но ми отне около два часа да се облека…
19:30
Ще ти издам една малка тайна. Всеки ден, поне веднъж, трябва да си подаряваш нещо. Не го планирай, не го чакай, просто го остави да се случи. Може да е нова риза или облегалка за стола ти, или две чаши хубаво, горещо, черно кафе. Като тези, които пия сега в управлението, докато чакаме заповедта. Kак се арестува човек, отговорен за смъртта на едничкото си дете?
23:58
Беше изтощителен ден. Цялата околия е в потрес от развръзката. Да ти призная, не изпитвам задоволството, което очаквах. Вместо него чувствам тревога – сякаш сме стигнали едва до върха на айсберга, а отдолу се спотайва страшно зло, което не можем да разберем или озаптим. Преди малко ми се присъни стая с червени завеси и раиран в назъбено черно-бяло под. На креслото срещу мен, осветена до бяло от невидим прожектор, се усмихваше убитата, а помежду ни едно джудже се гърчеше в гротескно подобие на танц. Странно, но единственото, за което можех да мисля в този момент, бе недовършената партия шах, която ме чакаше на масичката отстрани. Какво ли значи този сън, Даян?
Отговор:
Представяме ви агент Дейл Бартоломю Купър – най-ексцентричният служител на ФБР, когото телевизионната история познава. Ние пък го познаваме като основният протагонист в сериалът-сензация на Дейвид Линч – Туин Пийкс, превърнал се в една от емблемите на 90-те и в прецедент за филмовите жанрове изобщо. Приповдигнатата позитивност на Купър и страстта му към кофеина, йогата и остроумните съждения са пословични, а някои от репликите му днес възприемаме като класика.
Ако кодираното под форма на аудиодневник рандеву с този наш любим герой ви е допаднало, ще ви харесат и следващите ни срещи със знакови икони на попкултурата – не ги пропускайте.
