Един малък плаж, една голяма мечта | The Quarantine Film Festival

Текст: Анастасия Стоева

Този материал е част от летния печатен брой на ПРОГРАМАТА. Очаквайте следващото издание през септември.

Залязващото слънце оцветява облаците над морето в ярки цветове. Прелитат чайки, вълните шумят, но не могат да надвикат глъчката на развълнуваните киномани, които бързат да заемат местата си, обсъждат и се смеят с приятели, чакат прожекцията да започне. Плажът в рибарското селище Карантината край Варна се трансформира в зала под открито небе и докато първите звезди просветват в диалог с лъча на прожектора, екранът очертава порта към непознати вселени. 

Така изглежда фестивал Карантината, който се провежда за 11-и път това лято от 5 до 9 август. Как може изкуството да даде нов живот на едно застрашено от разруха място и каква е публиката на късометражното кино в България? Разказва директорът на фестивала Георги Кръстев.

С каква цел създадохте кинофестивала?
През годините заедно с школа Дедал организирахме различни културни събития и обучения за младежи. Назря моментът да направим нещо по-голямо. Всички обичахме късометражните филми и решихме, че това е нашата форма – кратка, динамична и пълна със съдържание. Имахме и кауза, зад която да застанем – да се опитаме да спасим и съхраним едно от последните рибарски селища в района, което беше застрашено от събаряне. И така, на един малък плаж създадохме фестивал с голяма мечта – да разкажем важните истории на езика на киното. Да подберем не просто филми, а послания, които ни вълнуват и които вярваме, че трябва да достигнат до публиката.

Карантината вече се провежда от 10 години. Как се разви фестивалът от първото си издание до днес?
Фестивалът се превърна в устойчиво културно събитие със собствен облик. На пръв поглед изглежда един и същ, но с малки и последователни стъпки успяхме да изградим много сплотен екип, да създадем вдъхновена и обичаща късометражното кино публика. Опитваме се да обогатяваме програмата, търсим разнообразие, създаваме паралелни събития. Искаме локацията около рибарското селище да се утвърди като зона „Култура“. 

Вярваме, че всяко развитие трябва да бъде поетапно и с мярка. Затова държим на качествената селекция и се опитваме да не правим компромиси в избора на филми. Въпреки че годишно получаваме хиляди заявки за участие, ние се стремим да показваме само онези творби, които носят автентични послания и не се страхуват от истината. 

Гостували са ни десетки режисьори и автори от различни континенти – сред най-далечните държави, от които сме посрещали екипи, са Канада, Мексико, Иран и Хонконг. Много от тях бяха толкова впечатлени от атмосферата на фестивала и духа на мястото, че впоследствие се върнаха отново – с нови филми, нови идеи. Станаха наши приятели и приятели на България.

Най-голямата ни победа е, че устояхме на неравностойната конкуренция на скъпите холивудски продукции. Противопоставихме се с нискобюджетни и независими филми, които не правят компромиси.

Какви най-често са критериите за селекция?
Късометражното кино е важна част от филмовата индустрия и култура. В рамките на една прожекция зрителите могат да преживеят разнообразие от теми, стилове и кинематографични търсения – игрални, документални, анимационни, експериментални филми и видеоарт. Както при всеки художествен подбор, процесът неизбежно е субективен. Селекцията ни е насочена към смели, лични и авторски филми. Винаги търсим нови гласове и гледни точки, които отразяват сложността на света, в който живеем.

Организирате Карантината на напълно доброволни начала. С какви предизвикателства е свързана подготовката на подобно мащабно събитие при тези обстоятелства?
Фестивалът е плод на общите усилия на много хора и нямаше да бъде това, което е, без всеки един от тях. Естествено, един такъв тип организация има своите трудности и предизвикателства. Може би най-големият недостатък е времевият ресурс, защото всеки от екипа си има своята ежедневна работа и организационните дейности остават за свободното време, а то никога не е достатъчно. Планирането и подготовката на един такъв фестивал изискват поне 8 – 9 месеца отдаденост. До този момент желанието ни винаги е надделявало над трудностите. 

Какви теми вълнуват младите творци според вашите наблюдения?
Всяка година забелязваме ясно изразени тематични вълни сред изпратените филми. Когато светът преживява сътресения – като пандемията от COVID-19, военни конфликти или икономически кризи, – това веднага се отразява в творбите на авторите. Киното като рефлексия на времето реагира бързо и емоционално.

Някои филми изглеждат създадени не от вътрешна необходимост да се разкаже история, а от външен натиск да бъдат „модерни“. Това поражда усещането за повърхностност дори когато темата е дълбока. Ние търсим творби, които надскачат локалното и говорят универсално – такива, които имат потенциала да устоят на проверката на времето.

Селектираните филми често са свързани с екологията, културната идентичност и запазването на автентични общности във все по-променящия се свят. 

Има ли публика за късометражно кино у нас днес? Как според вас може по-ефективно да се популяризира то?
Когато започнахме, публиката често идваше, без да знае какво точно да очаква. Първите прожекции събираха 100 – 150 души. С времето обаче зрителите започнаха да се връщат – доведоха свои приятели, споделяха преживяното, започнаха да идват и от други градове. През последните години фестивалът привлича над 1200 зрители всяка вечер. Но не само броят на хората се промени, а и качеството на гледането – с очакване, с вълнение и с интерес към различното. Това е най-голямото ни постижение.

Вярваме, че късометражното кино има бъдеще у нас, стига да му се дава видимост. То може да бъде включено в училищни и университетски програми, да се прожектира в алтернативни и неформални пространства, а защо не и по телевизията. На късометражния филм не трябва да се гледа като на „малък“ филм – това е концентрирана форма на изразяване.

Как избрахте локацията на провеждане?
Фестивалът се провежда директно на плажа пред рибарско селище Карантината в квартал Аспарухово. Близостта до морето, лодките и колоритната рибарска култура вдъхват атмосфера, която трудно може да бъде пресъздадена другаде. Локацията изисква усилие – тя е извън централната градска част, а достигането ѝ отнема време, независимо от начина на придвижване. Но точно това усилие показва ясно, че публиката ни е осъзната и мотивирана и търси качествено и различно кино. Тя идва не по навик, а по желание. И това личи във вниманието, разговорите, реакциите и споделеното преживяване. 

В душата на фестивала е и каузата за опазването на културно-историческото наследство на рибарското селище. Как изглеждаше то, когато се зароди идеята за фестивала?
Карантината е едно от последните останали автентични рибарски селища в региона, място със свой ритъм, колоритни хора и памет, което беше застрашено от събаряне и застрояване. Вярваме, че именно с фестивала успяхме да насочим вниманието на хората и институциите към тази територия. Превърнахме я в културна сцена, на която се случват събития с международен отзвук. Това затрудни бързото и безотговорно заличаване на мястото.

Днес, 10 години по-късно, селището не само съществува, но и се обновява. Построи се рибарско пристанище, от което има и неочаквани ползи: например промяната в морските течения доведе до почти трикратно разширение на плажа. А това му даде нов живот.

Как малките населени места се променят, когато в тях се провеждат повече културни събития?
Превръщат се в сцена, на която целият свят преминава пред очите на хората. Чрез културата той намира път към по-малките градове. Местата добиват памет и нов живот. За кратко спират да бъдат „отдалечени“ и стават център на света.